![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
По настояване на Кстаска, рано на следващия субективен ден капитан Джут пропълзя на колене през тебеширените, покрити със слуз тунели, за да огледа отблизо блестящите червени силиконови пластове, които се разпръскваха във всички посоки и изчезваха в мрака. Имаше ги навсякъде. Табита си даваше сметка колко нищожна е надеждата на интеграторите да постигнат своята цел преди пристигането им в околностите на Проксима и да деинсталират корабната личност.
— Няма шанс, Алис — обяви тя, извръщайки лице към пясъка.
Но така и не получи отговор.
— Алис?
Тишина, освен вечното плискане на виртуалния океан.
— Алис! — извика тя и вдигна глава.
— НЕЩО НЕ Е НАРЕД ЛИ, КАПИТАНЕ? — отвърна тихият, успокояващ глас.
— Не ми отговори.
— ЗАЩОТО БЯХ МНОГО, МНОГО ДАЛЕЧЕ.
— От теб се иска да се грижиш за щастието ми.
— НЕЩАСТНА ЛИ СТЕ, КАПИТАНЕ?
Джут млъкна, споходена от внезапна мисъл. В началото Алис не беше отговорила, после пък не даде подходящо обяснение. Може би беше претоварена, но дори да бе така, трябваше да го спомене.
— Била съм и по-щастлива — подхвърли тя и зачака отговора. Усещаше горещото виртуално слънце върху бузата си.
И отново Алис не отговори.
— Този проект за интегриране — продължи припряно Табита. — Той е пълна измишльотина, нали?
— КАПИТАНЕ, МОЛЯ ДЕФИНИРАЙТЕ ИЗМИШЛЬОТИНА.
— Ами, нали знаеш — нещо невъзможно.
— КАКВИ СА КОНКРЕТНИТЕ ВЕРОЯТНОСТИ, КОИТО БИХТЕ ЖЕЛАЛИ ДА ИЗЧИСЛЯ?
— О, Божичко, стига. — Тя се протегна. — От колко време съм тук?
— 23 МИНУТИ И 6,73 СЕКУНДИ.
— Само толкова? Много енергия ли отива да се поддържа това слънце?
— НЕ. ТОПЛИНАТА Е ИНДУЦИРАНА, А НЕ ИЗЛЪЧВАНА. ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕРМОДИНАМИКАТА ТОВА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТОПЛИНА.
— Стигат ми толкова обяснения — въздъхна Джут и се отпусна отново.
— МОГА ДА ВИ ОСИГУРЯ НОЩ, АКО ЖЕЛАЕТЕ — предложи Алис. — АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА СЛЪНЦЕТО.
Последва кратка пауза, после над брега се спусна нощ, тиха и неподвижна. Температурата спадна с десетина градуса. В индиговото небе изгря красив полумесец. Морето се люшкаше, тъмно и блестящо, посипано със сребриста пяна.
— Виж, това ми харесва — промърмори капитан Джут.
— СЕГА ВЕЧЕ ПРИТЕЖАВАТЕ ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ, КАПИТАНЕ — произнесе шепнешком корабната личност. — ДЕНЯТ… — Слънцето блесна отново в синьото небе. — И НОЩТА… — Тъмнината погълна въображаемата сцена. Покрай брега мъждукаха далечни морски фарове.
— Да, разбрах те, Алис — кимна Табита.
— НЕТОЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ ВОДИ ДО ПОГРЕШНИ ИЗВОДИ — произнесе безчувствено Алис.
— Ще ти кажа аз какво е неточно! — произнесе заплашително Табита.
— ТЪЙ ВЯРНО, КАПИТАНЕ — проехтя спокойният отговор.
„Неточната информация води до погрешни изводи.“ Подобен девиз бе виждала изписан върху бюрата на по-старшите клавиатурни жокеи на мостика. Посипан, естествено, с трохите на милион изядени понички. Господи, понякога бе толкова трудно да се работи с Алис. Може би ги смяташе за твърде примитивни, за да се занимава с тях. И сигурно беше права в определен смисъл. Споходена от тези и други неспокойни мисли, Табита си нахлузи кожените панталони, стана и закрачи нервно из стаята.
Топаз, Доркас и Карен Нарликар вече я очакваха в гостната. Имаше още двама, които не познаваше.
— Хайде — махна им тя. — Време е да излизаме.
— Къде? — попитаха трите едновременно Капитан Джут плъзна длани по лъскавата повърхност на кожените си панталони.
— Подкрепления.
— Така ли ще излезеш? — попита Карен и посочи голите й гърди.
— Тъкмо ще съм по-съблазнителна.
Пред ресторант „Летящият тигър“ естествено ги чакаше неизменната тълпа подражатели. Табита и момичетата обичаха да се забавляват с тях. Чувстваха се като деца, на които всичко е позволено.
— И на тях им харесва — рече Табита на Карен Нарликар, докато крачеше в прохода между скупчената тълпа с пъхнати в джобовете ръце. — Вземи им акъла на мъжете и те идват за още. Кени! — извика уплашено тя и отстъпи внезапно назад.