Драконите на сломеното слънце [bg]

Адютантът на лорда посрещна Джерард и го въведе вътре.

— Негова светлост ще ви приеме веднага, сър Джерард — каза той.

— Джерард! — обади се нечий женски глас. — Колко се радвам да те видя. Стори ми се, че чух името ти.

Лейди Уорън беше красива жена в началото на шейсетте, със снежнобяла коса и кожа с цвят на топъл чай. През четиридесетте години брак бе придружавала съпруга си навсякъде. И макар да беше също толкова непоклатима и решителна, колкото всеки един войник, в момента носеше престилка, опръскана с брашно. Тя целуна Джерард по бузата и хвърли подозрителен поглед към кендера.

— Богове! — произнесе. — Дребосъче! — извика към вътрешността на дома с глас, който като нищо можеше да звънти и над бойното поле. — Бързо, заключи всичките ми бижута!

— Тасълхоф Кракундел, мадам — обади се Тас и й предложи ръката си.

— Кой не е в днешно време? — отговори лейди Уорън и бързо скри под престилката покритата си с брашно ръка, върху която блестяха няколко изключително интересни пръстена. — Как са скъпите ти майка и баща, Джерард?

— Извънредно добре, благодаря ви, мадам — каза той.

— Непослушно момче такова — нахока го тя и го заплаши с пръст. — Не знаеш абсолютно нищичко за здравето им. И не си писал на скъпата си майчица от цели два месеца. Горката жена се принуждава да пише на съпруга ми и най-жалостиво да се интересува дали пазиш краката си сухи. Засрами се. Да я тревожиш така безжалостно! Негова светлост й е обещал, че ще й пишеш възможно най-скоро. Няма да се учудя, ако още сега не те накара да седнеш пред него и да започнеш да съчиняваш писмо до нея.

— Да, мадам — каза Джерард.

— Трябва да вървя и да довърша във фурната. Дребосъчето и аз решихме да изпечем за Странноприемницата сто самуна хляб, за да помогнем на Лора да се справи някак. Горкичката. Тъжен ден за Утеха. — Лейди Уорън избърса една напираща сълза и остави по бузата си брашнена следа.

— Да, мадам — каза Джерард.

— Можете да влезете — извести адютантът, като отвори вратата, която свързваше общата част на къщата с личните покои на лорда.

Лейди Уорън се отдалечи, като преди това му поръча непременно да изпрати поздравите й на майка си. Джерард безизразно обеща, че ще изпълни молбата й. После й се поклони и последва адютанта.

Веднага щом влезе вътре, бе посрещнат топло от огромен мъж на средна възраст с черна кожа, която бе нещо обичайно за населението на Южен Ергот. Изненадващо, рицарят отвърна също толкова топло на поздрава му.