Подземен свят [bg]

Пред писалището, върху твърди столове с прави облегалки и с изражения в тон, се бяха настанили Великият майстор на тамплиерите Крофърд Старик и Люси Торн. Както обикновено настояваха за отчет от Кавана — човека, който бе обещал да им поднесе на тепсия артефакта, но засега не успяваше да изпълни дадената дума. И както обикновено искаха да чуят обнадеждаващи новини.

— Близо сме — каза им Кавана.

Люси въздъхна и приглади полите си. Старик не изглеждаше никак впечатлен.

— Така каза и миналия път, и по-миналия.

— По-близо сме — добави Кавана, необезпокоен от раздразнението на Великия майстор. — Съвсем близо до мястото, където се намира артефактът.

На вратата се почука и Харди Две надникна вътре.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, сър, но господин и госпожа Пиърсън пристигнаха.

Старик подбели очи, но Кавана вдигна ръка да покаже, че новодошлите не са повод за тревога.

— Макар и с разклатено здраве, Пиърсън предпочита компанията на работниците пред гостоприемството на кабинета ми. Ще проведе обичайната си кралска обиколка, не бойте се.

Харди Две погледна през рамо.

— Всичко е наред, сър. Както казахте, отива към изкопа.

— Все пак появата му слага край на срещата ни — каза Старик. — С госпожица Торн ще си вървим. Постарай се при следващото ни посещение да ни съобщиш по-окуражителни вести.

Когато излязоха, Кавана погледна към Марчънт с потъмнели очи.

— Глупак! Усеща, че дните му са преброени.

— Той е Велик майстор, сър — отбеляза Марчънт и добави раболепно: — Засега.

— Именно — съгласи се Кавана. — Засега. Докато открия артефакта.

При тези думи той си позволи усмивка. Бегъл помен от усмивка.