Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисля, че го прикриваш — каза Абърлайн.
Телохранителят си взе безмълвно халбата и се премести на маса в сепаретата. Абърлайн го последва и седна срещу него.
— Някой ти плаща да го прикриваш? Случайно да е мъж в роба?
Никакъв отговор.
— Или го защитаваш от добро сърце? — поинтересува се Абърлайн.
Мъжът го погледна тъжно и той разбра, че е на прав път. Абърлайн продължи упорито:
— А ако ти кажа, че имам свои подозрения за този индиец? Ако ти кажа, че може би той ми спаси живота и не искам да го хвърля в затвора, а всъщност мисля, че е на ангелската страна?
След още минута мълчание телохранителят заговори с глас, извиращ някъде измежду отпуснатите му рамене.
— Е, тогава вероятно си прав, полицай, защото мен ако питаш, той наистина е на ангелската страна. Добър човек е. По-добър, отколкото ти и аз ще бъдем някога.
— Говори за себе си. Значи наистина е бил в църковния двор през онази нощ?
— Да. И не е нападал никого. В действителност поправи зло, в което най-позорно участвах и аз. Работодателите ми биеха дрипава старица. Ей така, за удоволствие. И ние ги пазехме. Нали от нас се иска да не разсъждаваме и прочее.
Абърлайн кимна с тънка усмивка.
— И този млад мъж се появи… единственият минувач, който не ни подмина с бегло смущение. И когато аристократите не пожелаха да спрат, той ги накара да спрат. Не съм виждал никого да се движи толкова бързо, казвам ти — момче, мъж, животно. За нула време ни разпердушини, включително и моя милост. Заслужавахме си го. Всички до един си го заслужавахме. Ето защо не го разкрих. Но ако искрено вярваш, че е добър човек, да, той беше. Предупреждавам те обаче, че бих отрекъл и в участъка, и на свидетелската скамейка.
— Същият човек е, разбира се.
Марчънт и Кавана си бяха уговорили среща с Хейзълуд в Травълърс Клуб на Странд Стрийт, където го заведоха в залата за пушачи с изглед към Карлтън Гардънс.
Кавана беше член на клуба, препоръчан от полковник Уолтър Лавел малко преди той да го убие. Марчънт — дясната ръка на Кавана — също бе редовен посетител на клуба. Хейзълуд, от друга страна, се кокореше смаян и както по-късно разказа на съпругата си, „лигите му течаха“. Мъже като него не бяха свикнали да се забавляват в Травълърс Клуб на Странд и той подушваше пари, както вероятно и възможност да разреши проклетия си случай. И може би, ако изиграе правилно козовете си, да разреши случая и да спечели нещичко отгоре.
Без да забравяме, разбира се, факта, че се намираше на шикозно място с традиции.
Около тях отекваха весели гласове на подпийнали лордове и джентълмени, които се напиваха все повече, но подобно разпищолване не бе в стила на Кавана. Той седеше в обемист кожен фотьойл, облегнал лакти върху ръкохватките, в елегантен черен костюм, под който се подаваха искрящо бяла яка и ръкавели. Макар да се вписваше съвършено сред благородниците и богаташите, Кавана излъчваше известна опасност и джентълмените му махваха за поздрав с помръкнали усмивки, сякаш по-скоро изразяват почит, отколкото радост да го видят. Сега той се обърна към Хейзълуд и попита:
— Мислиш, че мъжът, нападнал клиента ти, и моят служител Бхарат Сингх са един и същ човек?
— Сигурен съм, сър.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото когато чуя тропот на копита, се оглеждам за коне, сър, а не за зебри.
Марчънт го погледна объркано, но Кавана кимна.
— С други думи, логично е да е същият човек.
— Да. А и след това говорих с нашия приятел телохранителя и беше очевидно, че си мълчи по причини, известни само на него.
— Тогава вероятно се налага да убедим телохранителя — каза Кавана, а Хейзълуд си помисли „пари“ и се запита дали част от тях няма да поемат към него.
— Наистина ли — продължи Кавана — младият индиец е нападнал свирепо и безпричинно телохранителя и още… колко… четирима мъже? Ако е така, защо телохранителят ще го прикрива?
Очите на Хейзълуд зашариха лукаво. Кавана кимна и Марчънт извади пачка банкноти от джоба си и ги остави върху масата между тях.
Дойдохме си на думата, помисли си Хейзълуд и прибра парите.
— Е, знам само каквото са ми казали — подхвана той. — Ала индийчето, изглежда, е решило да спаси възрастна дама в беда, която аристократите използвали като играчка.
Кавана кимна отново и обходи с очи помещението с облицовани с ламперия стени. Познаваше подобни типове.