Прокобата на Господаря Гад [bg]

Щом зърна храната, Томас усети колко е гладен. Два дни беше ял само алианта. Изчака, докато Барадакас се поклони за миг пред храната, и чак тогава седна. Също като домакина сложи парчета сирене и зърна грозде между филиите мек хляб, като си сипваше често пролетно вино от каната. Докато залъга малко глада си, не говореше, виждаше само храната пред себе си.

Не забравяше обаче в чий дом се намира и какво се бе случило помежду им преди малко.

Барадакас разтреби, но остави каната при Томас. Щом се върна от вътрешната стая, той каза:

— И тъй, Невернико, има ли още нещо, което би искал?

Томас отпи поредната голяма глътка пролетно вино и отвърна безгрижно, доколкото му беше по силите:

— Искам отговори. В онази зала ти беше готов… да ми строшиш главата. И ми се стори, че онова… парче от Висшето дърво доста те раздруса. Защо ме покани тук накрая?

Барадакас се поколеба, като че умуваше колко откровен да бъде. После отскочи до вътрешната стая, върна се с гладък жезъл, дълъг почти шест стъпки, и седна на хамака срещу Томас. Зае се да излъска бялата дървесина на жезъла с парче плат.

— Има не една причина, Томас Ковенант. Ти се нуждаеше от място, където да се наспиш, а моят дом е най-близо до сърцевината на дървото… и е удобен за човек, който се бои от високото. А нито аз, нито ти сме необходими за обмислянето на пътя ви и помощ тази нощ. Атиаран познава Земята и нейните отговори за пътуването ви са достатъчни. Соранал и Лора пък могат да й окажат цялата помощ, която поиска.

Томас се взираше в неуморно работещите ръце и светлите проницателни очи на Барадакас. Споходи го странната догадка, че изпитанието продължава, а сблъсъкът заради ломилиалора е бил само началото. Но пролетното вино беше разхлабило стегнатите възли на страха и колебанията. Не се безпокоеше, затова настоя:

— Продължавай.

— Исках и да ти се извиня чрез предложеното от мен гостоприемство. Аз понечих да ти сторя зло, а щом съм нарушил Клетвата на мира, трябва да поправя стореното. Ако ти се беше оказал слуга на Сивия убиец, стигаше и че сме те заловили. Ако пък беше пострадал, така бих лишил Владетелите от възможността да те подложат на свое изпитание. Не бях прав. А когато ти взе падналия ломилиалор и огънят му ме порази, се убедих колко голяма е грешката ми. Надявам се да я залича.

Томас долавяше искреността му, но чувството, че Барадакас го проверява пак, само се изостри. Впи поглед в очите на домакина и натърти:

— Все още не си отговорил на въпросите ми.

Без да се изненада, Барадакас на свой ред попита:

— А има ли други причини? Какво съзираш в мен?

— Все още ме подлагаш на изпитание — изръмжа Томас.

Домакинът кимна бавно.

— Може би… Може и тъй да е. — Той се изправи и опря единия край на жезъла в пода, докато плъзгаше още веднъж длан по гладката му повърхност. — Погледни, Томас Ковенант — направих жезъл за теб. Когато започнах работата, си мислех, че ще бъде за мен. Сега разбирам, че не съм познал. Вземи го. Току-виж ти послужил, когато не разполагаш нито с помощ, нито със съвет. — Долови мярналия се в очите на Томас въпрос и отвърна: — Не е направен от Висшето дърво. И все пак е хубав жезъл. Позволи ми да ти го подаря.