Прокобата на Господаря Гад [bg]

Соранал и Лора стояха от двете страни на Атиаран, Малинър беше до стената срещу тях. Омурнил и Падриас се наведоха над падналия хайрбранд. Докато очите на Томас шареха по всеки от тях, Атиаран се вторачи навъсено в него.

— В древни времена — започна тя, — когато Върховният владетел Кевин се доверил на Сивия убиец, му поднесъл безценни дарове — оркрест и ломилиалор. И макар че тези дарове били изгубени скоро, те не уличили Сивия убиец, докато ги притежавал. Може би всесилната магия побеждава истината.

„Е, много ти благодаря! — Томас я парна с поглед. — Какво се опитва да ми навлече тази жена?!“

Лора изрече отпаднало:

— Така гласи преданието. Но е истина и че сме само хора от дървено поселище, не Владетели. Не ни е по силите да намерим отговора. Не помним друг случай, когато при изпитание за установяване на истината хайрбранд, овладял лилианрил, да е бил повален. Според песента „той ще спаси или обрече Земята“. Да се надяваме, че не сме се обрекли с нашето недоверие. — Тя неуверено протегна ръка към Томас. — Приветстваме те, Невернико! Моля те да ни простиш съмненията и добре дошъл в дървеното поселище.

Устните му се кривяха, малко оставаше да избухне. По очите й обаче разбра, че извинението е искрено, и ядът му се укроти. Още се чудеше как да постъпи, когато промърмори:

— Да забравим за това.

И Лора, и Соранал се поклониха, явно сметнали, че прие молбата им за прошка. После се огледаха към Барадакас, който се изправи замаяно. Плъзна длани по лицето си, все едно махаше полепнали паяжини, и увери Омурнил и Падриас, че не е пострадал. Едновременно слисан и стреснат, той също протегна ръка за поздрав.

Томас му кимна мрачно. Не изчака Барадакас да го помоли и побърза да му върне ломилиалора, за да се избави от дразнещото усещане.

Барадакас взе пръта, усмихна се криво сякаш беше станал свидетел на нечие поражение и го пъхна под наметалото си. Със същата усмивка той каза на Томас:

— Невернико, не е нужно да оставаме тук. Ти още не си се заситил, гнети те и умората от пътуването. Ще приемеш ли гостоприемството на моя дом?

Поканата изненада Томас. Първо се почуди може ли да се довери на Барадакас — виждаше го спокоен, без никаква враждебност, но усмивката му беше по-трудна за разгадаване от извинението на Лора. Помисли обаче, че с Барадакас ще бъде по-безопасно, отколкото с всички старейшини накуп, и отвърна неохотно:

— Това е чест за мен.

Барадакас се поклони.

— Приемането на дар е чест за даряващия.

Озърна се към другите от поселището и щом кимнаха в знак на съгласие, напусна стаята в сърцевината на дървото.

Томас пък се обърна към Атиаран, но тя вече говореше тихо на Соранал. Без да се бави, той също излезе на дебелия клон.

Нощта, обгърнала великанското дърво, сега беше озарена от светлините на поселището, които напомняха колко нависоко е дори без да се вижда земята ниско долу. Томас се хвана за рамото на Барадакас.