Прокобата на Господаря Гад [bg]

Петима от обитателите на поселището стояха около Томас в кухината — трима мъже, сред тях онзи с венеца от листа, и две жени. Всички носеха наметала, прилепващи по тялото, но с различни цветове. До един бяха по-високи от Томас. Това го потисна и той се изправи бавно, като пусна раницата си на пода.

Тъкмо тогава влезе мъжът, който предвождаше групата долу, след него се появи и Атиаран. Не личеше да са й сторили зло, но също изглеждаше изтощена и потисната, като че катеренето и недоверието бяха изсмукали силите й. Когато видя Томас, тя застана до него.

— Само двама ли са, Соранал? — попита едната жена.

— Да — потвърди придружителят на Атиаран. — Бдяхме, но нямаше други, когато тези двамата прекосиха южната поляна. Съгледвачите не ни известиха за други странници из хълмовете.

— Съгледвачи ли? — обади се Атиаран. — Не знаех, че народът ви се нуждае и от съгледвачи.

Жената пристъпи към нея.

— Атиаран, спътнице на Трел, познаваме хората от каменното поселище Митил, откакто се завърнахме на Земята през новата епоха. Някои от нас помнят и предишното ти идване тук. Знаем кои са приятелите ни и ценим тяхната дружба.

— Но с какво сме заслужили да се отнесете така с нас? Ние дойдохме тъкмо да търсим приятели.

Жената не й отговори направо.

— Тъй като всички сме чеда на Земята и опасността за нас е заплаха за всички ни, ще се опитам да смекча обидата от нашите постъпки, като ги обясня. Ние, дошлите тук, в сърцевината на дървото, сме старейшините на поселището и предвождаме обитателите му. Аз съм Лора, дъщеря на Анамар. С мен са още — започна да кима поред — Омурнил, дъщеря на Мурнил, Соранал, син на Тилър, Падриас, син на Мил, Малинър, син на Вейнин, и Барадакас, който е хайрбранд на лилианрил — посочи тя мъжа с венеца от листа на главата. — Ние решихме да оттеглим доверието си и ще ви кажем причините. Виждам, че търпението ви се изчерпва — малко по-остро заговори Лора. — Добре, няма да ви отегчавам с цялата история за пагубния вятър, който понякога вее откъм Грейвин Трендор. Няма да описвам свирепите бури, нито ще ви покажа трупа на трикрилата птица, умряла над поселището, не ще умувам и има ли истина в слуховете за убийства, стигнали до ушите ни. Но едно мога да ви кажа — не всички слуги на Сивия убиец са мъртви. Убедени сме, че при нас беше дошъл един от Бесовете.

Самото споменаване носеше дъх на опасност, което накара Томас да се озърне припряно, все едно се опитваше да открие дебнеща заплаха. Отначало не разбра смисъла на чутото, но щом видя как се наежи Атиаран и подскачащото мускулче на челюстта й, той проумя — жителите на поселището се опасяваха, че и те двамата са Бесове.