Луната, която убива [bg]

Предложението не й се понрави.

- Не става. Събраните от Кинджа сведения...

- Чакат, откак Кинджа умря - преди два сезона. С каквито и нови да си се сдобила, все ще изтраят едно четиридневие. Ако тръгнеш сега, Протекторите никога няма да се сдобият с тази информация, понеже онези долу ще те хванат и убият. По-добре късно, отколкото никога, нали?

Той бе прав. Сунанди започна да крачи напред-назад, за да укроти страховете си.

- Добре, но не цяло четиридневие.

- Ако...

- Ако онова, което научих, е вярно, плановете на Принца могат да донесат гибел за всички ни - северняци и южняци, гуджаарейци и кисуатци, както и за всеки, който търгува с която и да е от двете страни. По-добре своевременно, отколкото със закъснение, нали?

Етисеро въздъхна.

- Благодарен съм на боговете на вятъра и късмета, задето нашите жени обичат парите повече от политиката на Севера. Ум не ми побира какво щях да правя, ако трябва да се връщам у дома при някоя като тебе.

Сунанди си позволи лека усмивка.

- Е, добре тогава. - Етисеро придърпа завесите пред прозореца. - Как ще стане?

- Виж дали трупата на Гехану е в града. Пътувала съм с тях и по-рано, а по това време на годината обикновено тръгват за Кисуа. - Въздъхна дълбоко. - И така, остава ми само една грижа.

Лин. Етисеро видя израза на нейното лице и разбра всичко.

Отиде при сина си и потупа момчето по рамото.

- Донеси нещо за хапване на нашата гостенка. Фурми и бадеми, ако имаме, пък ако не - канпови ядки и сирене. - Момчето скочи на крака и слезе на долния етаж, а Етисеро огледа критично Сунанди.

-Трябва да събереш сили за пътуването. Пустинята не обича слабите.

Думите му дразнеха, но отговаряха на истината. Затова Сунанди се разположи на пейката и щом Саладроним й донесе храната, започна да яде. През това време се стараеше да измисли нови язвителни реплики, за да е с попълнен запас, когато Лин се появи.