Обречена на ранен гроб [bg]

— Какво му направихте? — прошепнах с ужас.

Менчерес беше протегнал ръка към Грегор. Не можех да видя тунела от енергия, който се освобождаваше от нея, но можех да я усетя. Беше като сурова светкавица. Грегор дори не можеше да говори.

— Ще бъдеш наказан за намесата си — каза Менчерес. — Тя ще бъде върната в дома си. Провали се, Грегор. Тя не е създадена да е твоя.

— Това са глупости. — Изпсувах. — Няма да бъда превърната в някаква уличница убийца и ако някога срещна този убиец, Боунс, ще го убия… или ще убия себе си. Предпочитам да съм мъртва, отколкото да бъда играчка на някакъв кръвосмучещ психопат!

С внезапно вдъхновение, изтичах в другата стая. И двамата ме гледаха почти е любопитство.

Това се промени, когато грабнах малкия сребърен нож, който Грегор бе използвал по-рано и да го задържах към гърлото си.

— Ако някой от вас мръдне, ще си срежа вената, — обещах.

Те размениха погледи помежду си. Докоснах ножа застрашително във врата ми. Не блъфирах. Той ще убие семейството ти, така че да нямаш никой друг да те защити, освен него, беше казал Грегор за този Боунс. Не и ако можех да помогна.

И тогава ръка ми се почувства сякаш беше взривена е течен азот. Така се почувстваха и краката ми и другата ръка. Единствените неща, които можех все още да контролирам беше врата, главата и торса си. Това ме остави като пън. Можех да дишам. Можех да говоря. Нищо друго.

Менчерес се приближи и аз се изплюх в него, без да мога да направя друго в защита. Той взе ножа от парализираната ми хватка.

— Виждаш ли? — каза той на Грегор. — Можеш да я отведеш от дома й, да отровиш ума й е лъжи, да я убедиш, че си спасителят й, да я контролираш напълно… и все пак тя си е същата отвътре. Какво направи, когато е заплашена? Взе нож. Това е моето доказателство, Грегор. Твоето е празно като намеренията ти.

— Мразя те — изплюх. — Можеш да ме заведеш къщи, но знам истината. Майка ми знае. Ще избягаме от теб и Боунс.

Лицето на Менчерес беше внимателно.

— Вярвам ти.

— Ти… не може…

Грегор насили думите да излязат. Менчерес го погледна изпитателно и завъртя пръста си. Беше сякаш някой включи отново гласовите струни на Грегор.

— Не можеш да манипулираш съзнанието й — обяви той, думите му бързаха с дивашки триумф. — Опитах, но кръвната й линия го прави невъзможно. Тя няма да ме забрави, без значение какво ще се случи.

Да манипулира ума ми? Грегор е опитал да го направи?

Менчерес издаде звук, който беше почти тсск.

— Само защото ти не знаеш как да направиш нещо не значи, че не може да бъде направено.

Той се извърна от Грегор, друго помръдване на пръста му прекъсна вика на ярост на Грегор във вой. После Менчерес ме прецени сякаш съм някакъв проект, който трябва да бъде завършен.

— Махни се от мен — изсъсках.