В капана на времето [bg]

— Ако смърдиш на пури, не се приближавай. Змиорките не обичат дима.

— Напълно ги разбирам. — Свали си жакета и разкопча ризата. — Това е добра тактика — сподели ми той, кимайки към вратата, докато сваляше ризата си. — Като с пчелите.

— Пчели?

— Както се мести кошер. — Отвори прозореца и окачи ризата си на дръжката на рамката. — Намираш лула с много силен тютюн, пъхаш я в кошера и издишаш дим върху питите. Пчелите падат зашеметени, а ти ги пренасяш където си искаш. Мисля, че това прави Джаред с клиентите си: опушва ги, докато се замаят, после подписват поръчки за три пъти повече вино, отколкото са възнамерявали.

Засмях се и той се ухили, но сложи пръст на устните си, щом чу стъпките на Джаред по коридора. Подминаха нашата врата към неговата стая.

Джейми се изтегна на леглото до мен само по килт и чорапи.

— Не е толкова зле, нали? Мога да спя в будоара, ако трябва. Или да си подам главата през прозореца, да се проветри.

Подуших косата му, миризмата на тютюн се спотайваше сред червените вълни. Светлината на свещта ги позлатяваше и аз прокарах пръсти през тях, наслаждавайки се на меката им гъстота и на твърдата кост отдолу.

— Не е чак толкова зле. Значи не си притеснен, че Джаред заминава скоро?

Той ме целуна по челото и се отпусна на възглавницата. Усмихна ми се, после поклати глава.

— Не. Вече се запознах с основните му клиенти и с капитаните, познавам всички товарачи и чиновници, имам ценови листи и описи на стоката. Останалото за търговията ще усвоя в движение. Джаред не може да ме научи на повече.

— Ами принц Чарлс?

Той притвори очи и изсумтя с отвращение.

— О, да. За това трябва да се надявам на Божията милост, не на Джаред. И смея да кажа, че ще е много по-лесно, ако Джаред не вижда какви ги върша.

— Какво ще правим? Имаш ли някаква идея, Джейми?

Дъхът му беше топъл на лицето ми и лъхаше на бренди.

Наведох се да го целуна. Меката широка уста се отвори под моята и той продължи целувката, преди да отговори.

— О, имам идеи. — Отдръпна се с въздишка. — Бог знае до какво ще доведат, но идеи имам.

— Кажи ми.

Той се намести по-удобно, обърна се по гръб, прегърна ме и положи главата ми на рамото си.

— Ами, на мен ми се струва, че е въпрос на пари, сасенак.

— Пари? Аз си мислех, че е въпрос на политика. Нима французите не искат Джеймс да си върне престола дори само защото това ще създаде проблеми на англичаните? От малкото, което си спомням, Луи искаше — ще поиска — Чарлс Стюарт да отвлече вниманието на крал Джордж от онова, което той самият възнамерява да направи в Брюксел.

— Предполагам, но за да си върнеш трона, трябват пари. А Луи няма толкова много, че да ги използва за война с Брюксел и да финансира инвазия в Англия. Ти чу ли какво каза Джаред за кралската хазна и данъците?