Плясъкът на крилете му [bg]

Кейл почука тихичко на вратата на Кити. Пуснаха го, претърсиха го, освободиха го от колекцията инструменти, а след това го отведоха при Кити. Той седеше зад голямо бюро; лицето му беше неразличимо в полумрака. Пред кепенците в дъното на стаята стояха двамата мъже, които само преди час-два бяха стигнали толкова близо до убийството на Клайст и Хенри Мъглата.

— Изглеждаш по-зле, отколкото при последната ни среща, господин Кейл. Седни.

Страхът на Кейл от това, че зад гърба му има двама такива явни злодеи, по никакъв начин не бе уталожен от странната конструкция на стола. Беше малко нисък, подлакътниците — малко високи, седалката — неудобно наклонена. И беше прикрепен към пода.

— Трябва да поговорим насаме — каза Кейл.

— Не, не трябва.

— Те живи ли са още?

— На твое място не бих се тревожил за тях, болно момченце.

— Трябва да знам дали са живи или мъртви.

— Намират се в чакалня. Въпросът е дали ти ще чакаш с тях, или не.

— Аз ли? С какво съм съгрешил?

— Ти, господинчо, не осъществи начинанията, за които ти беше платено с пари и грижи.

— Бях лош служител, признавам. Дойдох да поправя това.

— Е?

— Имам да ти кажа две неща. Първото е, за да ти платя дължимото. Второто е в замяна на приятелите ми.

— И защо да не те принудя да ми дадеш това, второто, без да се налага да изглеждам слаб?

— Защото трябва не само да ти го кажа, а и да ти го докажа. А доказателството не е тук.

— Ще видим. Продължавай.

— Пусни ги да си вървят.

— Ще видим, след като ми платиш дължимото.

Кейл се опита да си придаде вид, все едно обмисля това.

— Добре. Имаш ли карта на света?

— Да.

— Трябва да ти покажа.

На двамата мъже им отне няколко минути да развият картата и да я окачат на куки, високо на една от стените. Кейл беше наясно, че Кити ще е наредил някакво картографско проучване, но се изненада от големината и детайлността ѝ — беше по-добра от всичко, направено дори от Изкупителите, а те бяха умели картографи.