В здрача на вторник [bg]

— Ама вие какво…? — изрече тя с усилие и с глас, който сякаш не беше нейният. — Бях с него след това. Бяхме заедно на Коледа, нали ви казах!

— Смятам, че Дийн е убил Алън в деня, в който съпругът ви е отишъл да се срещне с него.

Фрида изчака малко, докато Кари започне да осмисля това, което й говореше.

— Разменил е дрехите си с неговите, провесил го е с въже от моста, написал е прощална бележка от свое име, в която заявява, че ще се самоубие, дошъл е вкъщи при вас, все едно е Алън, и сте се обадили на полицията. Останалото го знаете.

Кари каза нещо, което Фрида не разбра. Гласът й бе нисък и гърлен. После скочи и с все сила блъсна масата; тя удари Фрида по крака под коляното и се прекатури на пода сред невъобразимия шум от счупен порцелан и стържене на дърво по керамичните плочки.

— Ти, проклета жена!

— Кари.

Фрида хвана Кари за китките и се опита да я успокои. Но макар че беше по-дребна от Фрида, гневът й даваше сили. Брадичката й беше опръскана със слюнка, а по бузите й се появиха бели петна, сякаш някой ги бе натиснал с палец.

— Пусни ме. Не ме докосвай. Не се приближавай до мен. Чуваш ли?

Фрида сграбчи ръцете на Кари и ги изви силно назад.

— Кари — повтори тя.

С мощни движения Кари се помъчи да се отскубне. Тилът й опираше в устата на Фрида. Тя ритна Фрида в крака и извъртайки глава, се опита да я ухапе по ръката.

— Не е вярно — изхриптя тя. — Лъжеш. Не е вярно. Алън не е мъртъв.

Напрегнатото тяло на Кари изведнъж се отпусна. Тя издаде глух стон и когато Фрида разхлаби хватката си, се наведе напред и повърна на кухненския под. Фрида сложи дланта си на челото й, придържайки я да не падне, а после й помогна да седне на стола. Кари се свлече на него като парцалена кукла. Фрида намери една кухненска кърпа, избърса устата на Кари и прибра назад косата й, полепнала по потното й лице. После вдигна преобърнатата маса, а Кари отпусна главата си на нея и започна да плаче, хлипайки дълбоко, сякаш щеше да изплаче сърцето и всичките си вътрешности.

Фрида вдигна другия стол, а после откъсна голямо парче кухненска хартия, почисти с нея повърнатото и я изхвърли в тоалетната. След това напълни един голям съд с гореща сапунена вода и изми пода. Включи чайника и запари силен чай. Изсипа го в голяма чаша, добави четири пълни чаени лъжички захар и малко прясно мляко. Сложи чашата пред Кари, която вдигна подутото си от плач лице.

— Пийни поне малко — каза Фрида. — Студено ли ти е?

Кари кимна с глава. Фрида изтича нагоре по стълбите и се върна с една завивка, която бе издърпала от леглото.

— Увий се с това и си изпий чая.

Кари изправи гръб. Опита се да хване чашата, но ръцете й така силно трепереха, че Фрида се пресегна, допря чашата до устните й и я наклони внимателно, докато Кари отпи няколко малки глътки.

Накрая Фрида попита:

— Разбра ли това, което ти казах?

Кари уви по-плътно завивката около тялото си, така че само лицето й остана открито. Изглеждаше като пребито животно.