В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Кари?
Тя кимна.
— Да, разбрах — прошепна тя.
— Вярваш ли ми?
— Алън имаше този навик. — Гласът на Кари беше станал дрезгав от плач. — Постоянно отчупваше от храната ми или отпиваше половината от чая ми, дори пред себе си да имаше същите неща. Например, ако аз ядях бисквита, той се навеждаше и я пъхаше в устата си, или взимаше сандвича ми, отхапваше голямо парче от средата му — най-хубавото парче, и го правеше така естествено, сякаш не осъзнаваше, че го прави. Поглеждам встрани, а когато отново се обърна, виждам следите от зъбите му по моето парче кейк. Това ме дразнеше, но тази шега беше нещо като наша „запазена марка“. Дори когато положението стана отчайващо, дори когато беше изгубил апетита си за всичко, той продължаваше да си отчупва от храната ми. Често си мисля, че именно това помага на един брак да бъде успешен. Не големите, важни неща като секс и деца, а всички тези дребни навици и малки закачки, които може и да ви ядосват, но ви правят по-близки. — Тя вече не гледаше към Фрида. Беше забила поглед в масата и говореше толкова тихо, че Фрида трябваше да се наведе напред, за да я чува. — Той ядеше от храната ми, защото тя бе негова храна. Между моя и неговия живот нямаше граница. Ние се бяхме слели в едно цяло. В деня, в който си тръгна… — Тя преглътна мъчително. Лицето й потръпна. — В деня, в който мъжът, за когото мислех, че е Алън, си тръгна, бяхме седнали на дивана и аз бях стоплила две коледни пирожки30. Никога не сме приготвяли коледен пудинг. Обичахме да си купуваме разкошните коледни пирожки, които се продават в „Маркс & Спенсър“ — това си беше наша семейна традиция — и за пръв път той не си отчупи от моята. Аз се пошегувах, че е нарушил навика си, поднесох му пирожката си към устата му и казах: „Това, което е мое, е и твое, а което си е твое, си е твое“, или някаква подобна глупост. Но той само се усмихна и каза, че си има пирожка. По-късно, когато замина, си помислих, че това е било знак за откъсването му от мен — не ядеше от моята храна, защото вече не ме искаше. Разбираш ли?
Фрида кимна, но не каза нищо. Стана и отново наля чай в чашата на Кари, добавяйки още захар.
— Той ми направи чаша чай — продължи Кари с тъжен глас. — Същия ден. Обикновено аз правя чая, но тогава бях заета с готвене и го помолих да ми приготви една чаша. Направи го много артистично. Сложи чашата на поднос, до нея малка каничка с мляко и порцеланова захарница, въпреки че не пия чая си със захар. Тогава си помислих, че просто иска да бъде романтичен и забавен. Изобщо не се досетих. А той не е знаел как обичам да пия чая си.
— Толкова съжалявам, Кари — каза съчувствено Фрида.
— Аз спах с него — изстена Кари. — Правих секс с него. За пръв път от много време, защото Алън — Алън не можеше. И ми беше хубаво. — Лицето й се сгърчи, сякаш отново щеше да повърне. — Най-хубавият секс, който някога сме правили. Най-хубавият. Разбираш ли? А?
Фрида кимна отново.
— И не е било с Алън. Не е било с моя скъп, с моя отчаян Алън. Алън е бил мъртъв, обесен като някакъв престъпник. А аз не знаех, не скърбях и се любих с онзи долен убиец, брат му, и бях щастлива. Бях толкова щастлива, лежаща в мрака, преплела тялото си с мъжа, който е убил Алън, а после прави секс с мен и ме слушаше как стена от удоволствие, о, а после аз му казах, че никога преди не е било толкова хубаво. Ах! Това е… аз просто не мога…
Кари стана, лицето й бе тебеширенобяло, и изтича вън от стаята. Фрида я чу, че пак повръща, след това пусна водата в тоалетната и се изми на чешмата. Върна се, седна отново и впери във Фрида зачервените си от плач очи.
— Сигурна ли сте? — попита тя.
— Да. Но нямам доказателство. Не и такова, каквото полицията би приела.
— Не може ли да се направи ДНК анализ? Тук е четката му за зъби. Гребенът му.
— Имали са една и съща ДНК — отвърна Фрида. — Както и да е. По-важно е какво мислиш ти.
— Вярвам ви. — Вече изглеждаше напълно спокойна.
— Кари, трябва да намериш упование във факта, че Алън не те е напуснал и винаги те е обичал. Ти си го обичала и си му била предана. Няма за какво да се обвиняваш.
— Как съм могла нищо да не разбера, да не усетя? Никога вече няма да намеря спокойствие. Никога вече няма да прегърна моя Алън, да го подържа в ръцете си, да го притисна към себе си и да го утеша, докато отново се почувства сигурен. Никога няма да получа опрощението му. Така ще бъде, докато съм жива. О, бедничкият ми Алън. Нещата при него не се получаваха. Разбира се, че никога не би ме напуснал — как можах да си го помисля?
30
Англ. mince pie — тестено ястие с плънка от кайма, сушени плодове и източни подправки, което по традиция се поднася на коледната трапеза в Англия. — Бел.прев.