Нощният ловец [bg]

— Чета го в момента — казах по телефона.

— Каза по-впечатляващо, по-внушително.

— А това не е ли? — невинно се поинтересувах.

— Даже не е и проститутка — отвърна тя. — Някакъв портиер на почасова работа в прогимназията, накълцан на някакъв строеж при Олд Кътлър. Какво става, по дяволите?

— Нали знаеш, че не съм съвършен, Дебора?

— Дори не се вписва в схемата. Къде е студът, който очакваше? Какво стана с малкото пространство?

— Това е Маями, Деб. Хората се задоволяват с каквото могат.

— Дори не става дума за подражател. Различно е от останалите. И Ла Гуерта го забеляза. Вече се изказа в този смисъл пред пресата. По дяволите, Декстър. Под задника ми вече гори огън, а това тук или е някой случаен касапин, или наркоманска история.

— Не ми се вижда много почтено да ме виниш.

— По дяволите, Декстър. — Дебора затвори.

Ранните телевизионни емисии посветиха цели деветдесет секунди на шокиращото разчленено тяло. Канал 7 боравеше особено умело с епитетите. Вестникът обаче си оставаше най-добре осведомен. Бълваше оскърбления и мрачно вменяваше внушението за катастрофа, което се пренасяше дори върху прогнозата за времето, но съм убеден, че това до голяма степен се дължеше на отсъствието на снимки.

Още един хубав ден в Маями. Обезобразени трупове, следобед са възможни превалявания. Облякох се и тръгнах за работа.

Признавам, че когато се отправих толкова рано към управлението, бях воден и от определени задни мотиви. Подсилих ги с покупката на сладкиши. Взех две кифли, ябълков пай и руло с канела с размера на резервната ми гума. Изядох пая и едната кифла, докато жизнерадостно се провирах през убийствения трафик. Не зная защо многото сладкиши не ми се отразяват. Не наддавам на тегло, нито имам пъпки, и колкото и непочтено да изглежда, изпитвам задоволство от това. Добре съм се справил със залозите в играта с генетичния код: ускорен метаболизъм, добри параметри и физическа сила, а всичко това ми помага в моето хоби. Казвали са ми и че не съм неприятна гледка за окото, което, предполагам, е някакъв комплимент.

Не се нуждая и от много сън, което е хубаво — особено в сутрини като тази. Надявах се да стигна достатъчно рано, че да изпреваря Винс Масуока, и май че успях. Когато пристигнах, кабинетът му беше тъмен. Стисках белия плик за камуфлаж. Посещението ми обаче нямаше нищо общо със сладкишите. Бързо огледах работното му място. Търсех кутия с улики с надпис „Яворски“ и вчерашна дата.

Лесно я открих и отмъкнах няколко тъканни проби. Трябваше да стигнат. Сложих си гумени ръкавици и снех отпечатък от пробите върху моите чисти предметни стъкла. Съзнавах колко е глупаво да поемам излишни рискове, но трябваше да си взема сувенира.

Тъкмо го скрих в една торбичка с цип, когато чух стъпките на Винс зад мен. Бързо прибрах всичко и се извърнах към вратата, за да го посрещна.