Златният бряг [bg]

Знаех също, че трябва да си тръгна, докато съм спечелил преднина и преди да бъда притиснат до стената от някои възрастни хора, които много добре умеят да преценяват пространството, да измерват жертвата си и да правят телепатично координирани ходове, докато накрая те притиснат до стената.

Втурнах се към входната врата, като се престорих, че не съм забелязал двама братовчеди, които ми извикаха по име — много хора се казват Джон.

Излязох навън, взех на прескоци стъпалата на портала и забързах надолу по улицата, като спрях само колкото да хвърля видеокасетата в една канавка. Скочих в мустанга и потеглих.

Здрачаваше се, карах бавно, със смъкнати прозорци, вдишвайки хладния въздух.

Обичам да карам, защото колата е едно от малкото места, където съм недосегаем. Там нямам телефон с телефонен секретар, нямам телеграф, телекс или записващи устройства. Само уред за връзка с полицията.

Имам и радио, но то е обикновено на вълните на морската прогноза за времето, предавана от метеорологичния център на Блок Айлънд. Обичам да слушам прогнозата за времето, защото е полезна информацията и сам можеш да провериш достоверността й. Освен това момчетата, които правят предвиждания за времето, говорят с монотонен глас и не пускат разни шегички като идиотите по обикновеното радио или телевизията. Те съобщават за приближаващ ураган със същия тон, с който ви казват, че ще бъде слънчево и тихо.

Включих радиото и гласът повтори дневната прогноза, без да ми казва какъв прекрасен ден е било днес за великденския парад на Пето авеню. Научих, че приближават кълбесто буреносни облаци и че в понеделник сутринта се очакват проливни дъждове, а вятърът ще духа от североизток със скорост от десет до петнайсет възела, след което имаше препоръки към малките плавателни съдове. Ще видим.

Покарах още около час, но движението започваше да става натоварено, затова се отправих към къщи. Никога не съм обичал неделните вечери и в най-добрия случай съм мрачен и си лягам рано.

Сюзън се прибра, когато вече си бях легнал и изгасил лампите.

— Да ти донеса нещо? — попита тя.

— Не.

— Добре ли се чувстваш?

— Много съм добре.

— Майка ти и леля Корнелия се чудеха дали не ти се е случило нещо лошо.

— Тогава е трябвало да питат мен, а не теб.

— Но ти ги избягваше. Баща ти беше разочарован, че не е успял да поговори с теб.

— Имал е на разположение четирийсет години, за да говори с мен.

— Искаш ли да разговаряш с мен?

— Не, искам да хъркам. Лека нощ.

— Емили каза да ти предам най-добрите й пожелания. Лека нощ.

И тя слезе долу. Лежах съвсем неподвижно, гледах към тъмния таван и се чувствах така добре, както отдавна не бях се чувствал, и така зле, както никога през живота си не съм се чувствал. Това, което ми се беше случило през последните няколко дни, мислех аз, е и падение, и възход; бях изоставил старата си вяра, но в този процес бях придобил нови, божествени сили. Вероятно това е преувеличаване на случая, но положително не бях същият човек отпреди няколко седмици.