Игра със смъртта [bg]

Стаята беше тъмна, а прозорецът — затворен.

Чудничко.

Отстрани имаше ръждясал улук, но се спускаше поне на метър от прозореца.

Как, по дяволите, щеше… Какво беше това? Погледна през рамо. Някакъв шум ли чу?

Да не би някой да се криеше в сенките? Не. Нямаше нищо. Вероятно въображението й си прави шеги.

Обърна се отново към сградата. Първо ще измисли начин как да се качи до втория етаж. После ще се промъкне в стаята, без да изплаши Джейн. Колкото повече обмисляше положението, толкова по-безпомощна се чувстваше. По-добре да намери начин да проникне на долния етаж и после…

Прозорецът се отваряше. Ив се напрегна.

Джейн показа глава и я погледна. Дали момичето я разпозна? Да, лунната светлина беше достатъчно силна, за да я види добре. Но това още не гарантираше нищо. В момента вероятно всеки изглеждаше заплашително за Джейн.

Остана загледана в Ив дълго и изпитателно. После постави пръст върху устните си, сякаш й даваше знак да мълчи.

Жестът съдържаше нещо конспиративно: те двете, опълчили се срещу целия свят. Ив не разбра откъде извади този късмет, но бе готова да го приеме. Господи, разбира се, че ще го приеме.

Джейн хвърли през прозореца завързани един за друг чаршафи. Краят увисна на три метра над главата на Ив.

Джейн започна да слиза надолу като маймунка. Как щеше…

— Хвани ме — заповяда Джейн.

— Не е толкова лесно. Ако те изпусна, ще си счупиш…

— Не ме изпускай.

Пусна се от чаршафа и падна в ръцете на Ив. Тежестта й събори и двете на земята.

— Стани от мен! — прошепна Джейн.

Ив се претърколи наляво и седна.

— Извинявай. Но за малко не ми счупи ребрата.

Джейн бе вече на крака и тичаше към ъгъла на сградата.

— По дяволите — изруга Ив. Скочи и се втурна след нея.

— Загубила ли си нещо? — Марк държеше Джейн в желязна хватка. Тя риташе неистово и успя да уцели глезена му. — Ох! Престани да се съпротивляваш или ще ти извия врата, малко дяволче.

— Не я наранявай. — Ив застана пред детето. — Опитваме се да ти помогнем, Джейн. Не се страхувай.

— Не се страхувам и не ми е нужна вашата помощ.

— Нужна ти бях да те хвана.

— Беше високо. Не исках да си счупя краката.

Ив сви вежди.

— Вместо това предпочете да ми счупиш ребрата.

Джейн я погледна спокойно в очите.

— Защо не? Не ми пука за теб.

— Но явно не ме смяташ за опасна, защото не се разпищя, когато ме видя.

— Имах нужда от някого. Знаех, че чаршафите няма да стигнат до земята.