Червената лястовица [bg]

— Шибаните скандинавци не могат да ти приготвят индийска храна — каза той, дъвчейки. — При тях всичко е еленско, боровинки в сметанов сос и варени картофи. Само да посегне готвачът към магданоза — и те получават удар.

Както обикновено, храната изчезваше в гушата на Гейбъл с изумителна скорост.

— Четири малки човечета, шерпи, корави като кратуни, тренирахме ги месец, учехме ги да се промушват вътре и да се измъкват бързо, да поставят снадки на телефонната линия на Народноосвободителната армия на Китай, минаваща покрай границата, буквално в сянката на Еверест и Кангчендзьонга. На шибания край на света. Излетяха над планините, влязоха в Китай, трябваше да излязат… но така и не се върнаха. Вероятно патрулът на китайските комуняги ги е хванал. — Той замъча за минута, после махна да му донесат още от соса и двамата започнаха да говорят за Дива и как да стартира. Нейт не можеше да измъкне никаква конкретна информация от нея, не можеше да премине повратната точка. Тя не омекваше, той губеше ценно време. Гейбъл спря да дъвче и го зяпна, когато си призна, че започва все повече да я харесва.

— Тя има желание да излизаме навън, да общуваме, да спорим за разни неща, но не поддава — каза Нейт.

— Да не би да мислиш, че тя те разработва, а не обратното, а? — каза Гейбъл, дъвчейки.

— Не е невъзможно — отговори Нейт. — Но няма повод да се занимава с разработки. Никакви тъпи амбиции за кариера, за пари, нищо.

— Мдааа, а какво ще направиш, ако тя ти се покаже без нищо под дъждобрана? Мисля, че би могъл да наречеш това повод за вербуване.

Нейт го погледна раздразнено.

— Не мисля, че тя ще излезе с подобен подход. Просто предчувствие.

— Така ти се иска. Абе, изглежда сякаш сте залепнали на място. Предлагам да измислиш нещо, за да отлепиш разработката. Разтърси я, смути я, объркай я, разклати равновесието ѝ.

Той довърши бирата си и поръча още две.

— Тя няма да поддаде на стандартни клишета — каза Нейт. — Опитвам се да ѝ говоря за Русия, за проблемите там, без да я притискам, просто ѝ давам благоприятен повод. Има нещо в очите ѝ, но не, все още не е готова.

— Трябва да потърсиш друг мотив. Хубавият живот на Запад.

Луксозни джунджурии. Банкова сметка.

— Погрешна посока — каза Нейт. — Тя не е такава. Тя е идеалистка, националистка, но не е тромава съветска смотанячка. Израснала е с балета, с музика, с книги, с езици.

— Говорите ли за Кремъл? За всички лайна, които се творят зад стените му?

— Аз определено говоря — каза Нейът. — Но тя е много надъхана. Гледа на всичко от гледна точка на своята Рóдина.

— Що за щуротия е това? — попита Гейбъл.

— Целият национален мит — отечеството, земята, химните, преследване на нацисти през степите.

— О, да! Някои мацки от руската Червена армия бяха много горещи — каза Гейбъл, поглеждайки нагоре към тавана. — С тези рубашки и ботуши те изглеждаха…

— Това ли е твоята представа за оперативна подготовка?

Дива ли обсъждаме или…?

— Добре де, трябва да намериш нещо, с което да я изтръгнеш от отбранителната ѝ позиция. — Той се облегна на стола, поклащайки се леко, с ръце зад главата си. — Не подценявай чувствата ѝ към теб. Може би тя ще поиска да помогне на кариерата ти, нещо като подарък. Така няма да ѝ се струва, че извършва държавна измяна. Или може би е пристрастена към тръпката. Някои агенти се опиват от адреналина.