Тебеширения човек [bg]

− Не е имало какво да направиш — казвам. — Само щяха да набият и теб.

− И все пак трябваше да опитам. Приятелите са всичко. Помниш ли, че все това повтарях? А когато дойде време да го докажа, се провалих. Оставих Шон да се измъкне. Както винаги. Днес за подобна постъпка щеше да влезе в затвора. А тогава всички се бояхме до смърт от него. — Гав ме поглежда свирепо. — Той не беше просто хулиган. Беше един шибан психопат.

Това е вярно, поне донякъде. Не съм сигурен, че Шон Купър е бил психопат. Садист, положително. Повечето деца имат такава жилка. Но може би с възрастта е щял да стане различен. Сещам се за думите на господин Халоран пред гробището:

Той нямаше шанса да се промени.

− Какво се умълча такъв? — пита Гав.

Дръпвам по-силно от цигарата. Отвикнал съм от никотина и ушите ми забучават.

− В нощта след смъртта на Шон някой нарисува тебеширено човече пред къщи. Давещо се тебеширено човече. Като един вид послание.

− Не съм бил аз.

− Кой тогава?

Той смачква фаса си върху пейката.

− Знам ли? А и кой го интересува? Стане ли дума за онова лято, всички си спомнят само проклетите рисунки. Повече ги е грижа за тях, отколкото за хората, които пострадаха.

Така е, мисля си, но двете неща са неразривно свързани. Като яйцето и кокошката. Кое е дошло първо? Тебеширените човечета или убийствата?

− Никой друг не знае освен теб, Ед — казва Гав.

− Няма да те издам.

− Не се и съмнявам. — Той въздъхва. — Правил ли си някога нещо толкова лошо, че да не можеш да го споделиш дори с най-близките си приятели?

Хвърлям своята цигара, изпушена до самия филтър.

− Сигурен съм, че повечето хора са правили.

− Знаеш ли какво ми каза някой? Че тайните са като задниците. Всеки ги има, само дето някои са по-мръсни от другите.

− Удачно сравнение.

− Да — подсмихва се той. — Лайняно.

Докато се прибера у дома, вече е късен следобед. Отключвам и още от антрето ме удря в носа мирис на котешка пикня. Поглеждам в пластмасовото легенче, но гранулите вътре изглеждат сухи. Което може да е добър или лош знак в зависимост от това колко проклет е решил да бъде Митънс днес. Проверявам добре чехлите си, преди да ги обуя.

Бърбънът ме гледа изкусително от кухненския плот, но аз стискам мъжествено зъби, отивам до хладилника и си вземам една бира. Качвам се по стълбите и поспирам пред вратата на Клои. Не чувам нищо отвътре, но усещам лека вибрация на пода, което вероятно означава, че слуша музика със слушалки на ушите. Това е добре.

Влизам на пръсти в своята стая и затварям след себе си. Поставям бирата на нощното шкафче, коленича и избутвам скрина под прозореца встрани. Той е тежък и стърже по дюшемето, но аз не се притеснявам от шума. Клои обикновено усилва уредбата до дупка и не би усетила дори ако на двора гърми оръдие.