Тебеширения човек [bg]

− Как така?

− Виждала съм го нощно време. Той е дяволът, но предрешен.

Останах разочарован. Дамата явно не беше с всичкия си.

Тя се облегна назад и смръщи чело.

− Аз те познавам. Да, познавам те.

− Казвам се Еди — припомних й.

Изведнъж тя ме посочи.

− Знам какво направи, Еди. Ти открадна нещо, нали?

− Не, не съм — подскочих.

− Върни го обратно. Върни го или ще накарам да те нашибат с камшик, малък негодник такъв!

Заотстъпвах, а тя продължи да вика подире ми:

− Върни го, момче. Върни го!

Хукнах колкото ми държат краката обратно към сградата с пламнали бузи и разтуптяно сърце. Мама още четеше на отец Мартин. Седнах отвън на стълбите и я изчаках да свърши.

Но преди това бързо оставих на мястото й малката статуетка, която бях взел от стаята с телевизора.

Всичко това беше по-късно. Много по-късно. След като полицаите дойдоха и едва не арестуваха татко. И след уволнението на господин Халоран от училище.

При други обстоятелства това щеше да е най-големият скандал в Андърбъри, клюката, която всички щяха да обсъждат. Но след удавянето на Шон Купър и нападението над свещеника умовете на хората се занимаваха с по-големи неща. Поне за известно време.

Ченгетата посетиха първо Хопо и майка му. Всички умирахме от нетърпение да узнаем какво е видяла. Естествено, вече знаехме какво се е случило. Новината беше във вестниците, а и ушите на децата чуват повече, отколкото възрастните предполагат. Но искахме истинските, кървави подробности.

− Бил е чисто гол, както майка го е родила — рече Дебелия Гав. Той черпеше най-достоверната информация, защото баща му държеше бара.

Намирахме се на площадката в парка, на пейката край квадратчетата за игра на дама. По-рано петимата винаги сядахме тук. Сега бяхме само трима.

Ники си бе отишла без дори да се сбогува, което ме натъжаваше, но трудно можех да й се сърдя — все пак баща й едва не беше умрял.

Железния Мики също престана да излиза с нас. Дебелия Гав няколко пъти ходи у тях да го търси, но всеки път майка му заявяваше, че той не може да излезе, и затръшваше вратата.

Според Гав това беше „миризляшка история“, защото Мики се мяркаше из града — както по магазините, така и в компанията на две по-големи момчета, Греъм и Пийт. Неприятни момчета, от онези, с които брат му движеше приживе.

Мен не ме беше грижа с кого излиза Мики, само се радвах, че вече не е част от компанията ни. Но Дебелия Гав бе близък с него и си личеше, че страда от липсата му. Стана по-мълчалив и не пускаше толкова често тъпите си шеги, което не беше изцяло лошо.

− Е, какво разправя майка ти? — подкачих Хопо, лапвайки един шумящ бонбон.

Той се озърна и се приведе поверително към нас.

− Ще ви кажа нещо, но ако обещаете да мълчите. Полицията иска никой да не знае засега.