Тебеширения човек [bg]

Когато се прибрах у дома, заварих непозната кола, паркирана отпред. Татко седеше в кухнята в компанията на мъж и жена с безлични сивкави костюми. Лицата им бяха мрачни и недружелюбни. Той самият бе с гръб към мен, но по приведените рамене можех да отгатна изражението му — угрижено, със смръщени рошави вежди.

Не успях да видя повече, защото мама се появи отнякъде, затвори вратата на кухнята и ме дръпна по-навътре в антрето.

− Кои са тези? — попитах.

− Цивилни полицаи, Еди. — Тя не беше от онези, които подслаждат фактите.

− Наистина? Какво търсят тук?

− Искат да зададат на татко ти и мен няколко въпроса за отец Мартин.

Вторачих се в нея и сърцето ми заби по-бързо.

− Защо?

− Просто част от разследването. Разпитват много хора, които са го познавали.

− Не са разпитвали бащата на Гав, а той познава всички.

− Не се прави на голям умник, Еди. Иди да погледаш малко телевизия, докато ние приключим.

Мама никога не ми предлагаше да гледам телевизия. Обикновено това бе забранено, докато не си приготвя домашните.

− Исках да си взема нещо за пиене.

− Аз ще ти донеса. А сега върви.

− Всичко наред ли е? — настоях. — Да не би да мислят, че татко е виновен?

Тя поомекна и сложи ръка на рамото ми.

− Бъди спокоен, Еди. Баща ти не е направил нищо лошо. А сега бягай в хола. След малко ще ти донеса чаша сок.

− Добре.

Седнах на дивана и включих телевизора. Сокът така и не пристигна, но това бе последната ми грижа. След известно време полицаите си тръгнаха, но преди това ги чух да се качват по стълбите и да трополят из спалнята на нашите. Докато отиваха към колата, видях, че носят торба, пълна с нещо. Приличаше на купчина от дрехите на татко.

Оказа се, че той наистина се бе разхождал из града в нощта на нападението над свещеника, но бе стигнал само до местния бар. Бащата на Дебелия Гав свидетелства, че е бил там и е пил уиски почти до затварянето на заведението (татко рядко употребяваше алкохол, но когато го правеше, никога не си поръчваше бира като останалите, а само уиски). Бащата на Гав опитал да го заговори, но вечерта била натоварена, а освен това, по неговите думи, „му личало, че иска да поседи сам“. Все пак, той в един момент се поколебал дали да не спре да му сервира.

Татко нямаше ясен спомен какво е правил после, но знаеше, че е поседял на пейките в църковния двор, който се намираше на пътя към дома, за да си избистри главата. Някой го беше забелязал там към полунощ. Мама каза на полицаите, че се е прибрал към един часа. Те не знаеха кога точно е нападнат отец Мартин, но смятаха, че е станало между полунощ и три сутринта.

Не разполагаха с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение, но след боя на партито на Гав и заплахите срещу мама спокойно можеха да го приберат за разпит, ако не беше намесата на господин Халоран.

На следващия ден той отиде в участъка и заяви, че същата нощ е видял баща ми заспал на пейката край църквата. Не можел да го остави там, затова го събудил и го придружил до дома, до самата порта на оградата. Това се случило между дванайсет и един. Отнело му близо четиридесет минути (макар разстоянието да беше само няколко пресечки), защото татко едва се държал на крака.