Шадоу стрийт 77 [bg]

— Трябва да говоря с началника на охраната — каза той и влезе навътре към вратите между фоайето и коридора на партера.

Сайлъс направи неуспешен опит да извади ключовете от джоба на дъждобрана си, а Падмини пристъпи зад портиерското бюро и натисна бутона, за да отвори.

— Да му позвъня ли? — попита, но Сайлъс не отговори, а продължи към коридора на партера и остави стъклените врати да се хлопнат зад гърба му. Електронната ключалка се задейства с жужене.

Каквото имаше да става тук — всъщност беше започнало още в ранния следобед, — включваше някакъв проблем с времето, заради който краят на деветнайсети век се преливаше в 2011 година и миналото се объркваше с настоящето. А може би смесването не засягаше само миналото и настоящето. Може би и бъдещето също.

Видяното от Пери Кайзър в коридора на мазето през 1973 година по време на ремонта не бе от 2011 година или която и да е преди това.

Думите на Пери зловещо отекваха в паметта му: „Голямо е. Голямо колкото мен. Дори по-голямо. Бледо като ларва, прилича на ларва, но не е, защото прилича и на паяк, при все че не е насекомо, твърде месесто е за паяк…“.

Сайлъс зави наляво и забърза към южния асансьор. Той щеше да го свали точно срещу стаята на охраната.

Чудеше се кой ли беше на смяна и се надяваше да е бивш полицай, каквито, изглежда, бяха повечето. Невинаги беше работил като адвокат по гражданско право. Беше започнал като криминален защитник, но не се справяше много добре, защото не успяваше да намери у себе си достатъчно съчувствие към повечето отрепки, които трябваше да защитава. Беше на страната на жертвите. Разбира се, всеки заслужаваше зашита, дори и най-закоравелите изнасилвани и убийци. Ето защо няколко години по-късно той смени работата си и остави криминалните дела на онези, които имаха по-благородно отношение и по-големи — или по-студени — сърца от неговото. Но през този първи етап от кариерата си се беше научил да разговаря с ченгетата и беше харесвал почти всички тях неизмеримо повече от клиентите си.

„Има подобие на глава без очи, без оформено лице. Притежава нещо като хриле на врата, но без уста…“

Никога не беше говорил с полицаи за изкривяване на времето — или каквото можеше да е това, — нито за ларви или чудовищни паяци. Не знаеше как ще го направи сега, как ще формулира невъзможното, за да прозвучи като истина, освен ако не само той беше имал странни изживявания в „Пендълтън“ през последните няколко дни, ако охранителят не бе видял нещо необяснимо, от което космите по тила му да настръхнат.

Сайлъс се пресегна да натисне бутона за повикване на асансьора, но се поколеба, щом чу странен шум в шахтата зад плъзгащите се врати.