Шадоу стрийт 77 [bg]

Ако знаеха за заниманията му, от Управляващия елит щяха да се погрижат да бъде убит или дори по-лошо. Филдинг не беше сигурен кое може да е по-лошо от убийство, но нарастващите му познания относно човешката природа му даваха много идеи.

Всеки ден проверяваше бюлетина от Ошкош за новини като експлозия, причинена от бойлер в библиотеката, с която, разбира се, Управляващият елит би отстранил невинните библиотекари, от чието име Филдинг провеждаше разследването си.

Не му се мислеше за онези, чиято съдба беше по-лоша от смъртта. Не обичаше негативните емоции. Смяташе себе си за оптимист: напук на всички ужаси и злини по света продължаваше да бъде оптимист. Вярваше, че един ден ще победи тези пресметливи негодници, които и да бяха и каквито и мотиви да имаха, без значение от неизвестния, но несъмнено страховит източник, от който черпеха огромната си власт.

Управляващият елит не включваше хора на високи държавни постове, нито на ръководни длъжности в едри корпорации и банки. Те бяха по-скоро инструменти, с които безскрупулните господари на света постигаха желанията си. Филдинг не беше сигурен дали маститите индустриалци и политиците не бяха наясно, че ги манипулират като марионетки, или охотно служеха на безликите си господари. Все пак щеше да научи истината. Щеше да свали маските на тайните императори на този измъчен свят и да ги изправи пред правосъдието по един или друг начин.

Стана от компютъра и отиде в кухнята да си налее чаша домашна кола. Имаше причини да мисли, че безалкохолните напитки по магазините са един от начините, по които Управляващият елит разпространяваше дрога — ако ставаше въпрос за нещо толкова просто като дрога, — която правеше масите възприемчиви към илюзиите и фокусите, минаващи напоследък за реалност. За да е сигурен, че мозъкът му няма да бъде промит, Филдинг сам приготвяше безалкохолното си; не беше газирано и имаше вкус по-скоро на меласа и сладка папрат, но той го намираше приемливо. Качеството на колата не беше толкова важно, колкото фактът, че се радваше едновременно на кола и на свобода.

Беше купил и обединил два апартамента и имаше много място за работни маси и картотеки, където подреждаше и съхраняваше изобличаващите документи. Не смееше да пази огромния си архив само в дигитален вид, тъй като можеха да проникнат в него и да го пратят в забвение само за миг.

Кухнята му беше обзаведена с всякакви кулинарни пособия и притежаваше всички удобства, но той никога не готвеше. Поръчваше храна за вкъщи от голям брой ресторанти, като ги редуваше на случаен принцип, така че изборът му да не може да бъде предвиден и пицата или пилето кунг-пао да бъдат отровени.

Сипа си чаша кола от каната, чу потропване по стъклата на френските прозорци и реши, че дъждът е преминал в суграшица. Не погледна, тъй като обичайното време не го интересуваше, вълнуваше се единствено от супербурите, които вече се случваха в някои части на света, но по нареждане на Управляващия елит не се говореше за тях.