Шадоу стрийт 77 [bg]

Логан Спранглър

В кухнята на апартамента на Ърл Бландън Логан изплакваше устата си е част от запасите му от уиски и изплюваше в мивката, като се надяваше да унищожи — или поне да отмие — спорите, полепнали в устата и гърлото му. Издуха носа си толкова пъти и така силно, че рискуваше да спука някой от кръвоносните си съдове, като се опитваше да прогони възможно повече семенца от носоглътката и синусите си.

Логан се тревожеше, че спорите може да са токсични. Вероятно отровата им не бе смъртоносна, но със сигурност беше вредна. Има гъби, които след поглъщане предизвикват халюцинации и дори трайни психически увреждания. Странните плесени в тоалетната приличаха на нещо, на което Алиса би попаднала, ако бе преминала през толкова тъмно огледало, та намиращото се отвъд да наподобява повече ада, отколкото Страната на чудесата, и бе трудно да си представи човек, че са нещо невинно.

Чудеше се дали контактът със спорите предизвикваше виденията за изоставени и порутени помещения, но не беше логично, тъй като плесените и техните спори също бяха част от тези видения, а не от реалността. И въпреки това не можеше да прогони тази мисъл. Без да го предизвика съзнателно, образът на бледозелените, осеяни с черни петна организми изникна в съзнанието му, но не точно като спомен за видяното в тоалетната, защото се движеха. Това не беше просто напомнящото перисталтика потрепване. Огъване. Навиване. Гърчене и преливане на едни в други. Не можеше да се отърси от тази гледка. Беше станала по-истинска от кухнята, в която стоеше; представяше си, че въздействието на LSD потиска действителността точно по този начин, въпреки че никога не беше използвал халюциногенни вещества. В туфите гъби, около които се гърчеха плесените, сбръчканата ципа по шапчиците им се обели, както се беше случило по-рано в тоалетната, но този път не изпуснаха облачета от спори. Вместо това в тази странна фантазия от някои шапчици се показаха сиви езици, а от други се издигнаха жълти очи върху нещо, подобно на стъбълца, сякаш бяха някаква смесица между растения и животни, демонични създания. Изненадващо — невероятно — гледната точка в този делириум се промени и той вече не гледаше плесените, а гледаше през тях, сякаш очите им на стъбълцата бяха неговите очи, и видя себе си, облечен в униформата си, с бледо и потно лице и очи, мрачни като арктическа зора.