Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Осъзна, че се е върнал в тоалетната, въпреки че не си спомняше да е напускал кухнята. Стоеше пред мивката, държеше се за мраморния плот с две ръце, сякаш да се закрепи при турбуленция, загледан в огледалото. Стената зад него беше покрита с гнусните плесени, но светлината не беше мътна като преди и щом се извърна от огледалото към хлъзгавата колония, нея я нямаше. Съществуваше единствено в отражението. Огледалата показваха Логан какъвто беше в момента, но стената зад него беше като преди. Проблемът не беше в огледалото. Нещо не беше наред с Логан.
Вниманието му беше привлечено от някакво гъделичкане в ръцете, стиснали мраморния плот. Ноктите му бяха черни.
Марта Къп
Когато Марта влезе в дневната, следвайки сестра си по петите, Дим и Пепел бяха спрели да се бият. При все че котките рядко се катереха, и двете бяха на най-горния рафт на етажерката, пълна с порцеланови птици. Надничаха иззад фронтона на шкафа с разширени оранжеви очи. Тези котки обикновено бяха невероятно доволни и самоуверени, но сега изглеждаха тревожни. Марта се обърна към разположилата се горе двойка.
— Какво ви уплаши?
— Ти как мислиш? — Тонът на Една подсказваше, че и двете са наясно с отговора.
— Не и Сатаната — възрази нетърпеливо Марта. — При положение, че има цял свят, който да покварява, защо принцът на ада би си губил времето да всява уплаха тук? Защото правим такива вкусни кексчета ли?
— Той е крал на ада и принц на този свят.
— Кралските особи винаги са ме отегчавали.
— Освен това аз никога не съм назовавала Сатаната, скъпа. Казах, че Сали е видяла демон. Все пак той има редица имена и цяла армия, която работи за него.
Загледана към сгушените на високото си укрепление котки, Марта каза:
— Никога не са гонили мишки. В това отношение са истински позор за вида си.
— В „Пендълтън“ не се въдят мишки, за да разберем. Сигурна съм, че ако имаше, щяха да ни оставят голям брой опашати подаръчета. Не са се уплашили от мишка.
— Значи от гръмотевица.
— Или пък не — добави Една.
Дим и Пепел реагираха едновременно, обърнаха глави към противоположния ъгъл на стаята и изсъскаха, сякаш бяха забелязали нещо омразно.
Сестрите се обърнаха, за да видят причината за котешкото недоволство, и Марта зърна за миг как нещо притича между стола и голямото издуто кресло, Нестърфийлд“.
— Какво беше това? — попита.
— Кое какво беше?
— Нещо. Мернах нещо.
Светкавици озариха прозорците, гръм разтърси стъклата, а дъждът ги обля и те отново станаха черни.
След като взе дълъг ръжен от окачените край камината месингови инструменти, Марта пресече голямото помещение, като слаломираше помежду изобилието от викториански кресла, масички с ценни украшения по тях, цветарници с папрати, бюстове на класически поети, към канапето, зад което, изглежда, се беше скрил малкият и бърз натрапник. Ръката, стиснала ръжена, я заболя, но в изкривените от артрит стави на Марта останаха достатъчно сили, че да го стовари върху някой плъх или опасното екзотично животно, което някой глупак от сградата отново бе оставил да избяга.
Пред осем години в „Пендълтън“ беше живял един рокендрол музикант. Той се радваше на три хитови парчета и едно национално турне, преди кариерата му да рухне поради липса на талант. Преди да е успял да пропие, изшмърка или пропилее по друг начин скромното си състояние, той купи апартамент на втория етаж и се нанесе с блондинка на име Бита със зелена коса и гърди, огромни като замразени пуйки. Без знанието на асоциацията на собствениците заедно със звездната двойка се беше нанесъл и южноамерикански гущер, кръстен Кобейн, който беше избягал през входната врата на апартамента им, след като я бяха оставили открехната, едва добрали се у дома след запой, пеещи мръсни песни по коридорите. В следващите единайсет часа, докато волният Кобейн бъде приклещен в ъгъла, хванат и изнесен от „Пендълтън“, беше настанал истински хаос.
Година по-късно след катастрофална нощ на залагания във Вегас рокендрол музикантът загуби парите си и Бита. Отдавна беше напуснал „Пендълтън“, но бяха настъпили времена с по-голямо изобилие от глупаци отвсякога. Марта почти очакваше да открие поредното екзотично животно. Ако се окажеше създание с остри зъби, зъл нрав и лоши намерения, тя щеше да се защитава с необходимата ярост, без значение дали се казва Кобейн или Флъфи.