Шадоу стрийт 77 [bg]

Върнън Клик

Върнън следеше толкова напрегнато случващото се на третия етаж в очакване на гадняра Логан Спранглър да излезе от апартамента на оня простак сенатора, че скочи стреснато от стола при почукването на вратата. Преди да е успял да каже „Влез“, вратата се отвори и Бейли Хоукс влетя, сякаш притежаваше стаята и бе дошъл за наема.

Върнън мразеше Хоукс не по-малко от останалите обитатели в „Пендълтън“ и дори повече от някои. В подмазваческия си стил Логан Спранглър беше нарекъл Хоукс герой може би заради факта, че беше морски пехотинец, участвал във война и получил медали, вероятно като награда за убиването на десет хиляди невинни цивилни, обяздването на хиляди проститутки от Третия свят и измъчването на сираци. Истинските герои бяха мъже като Върнън, които се осмеляваха да разкрият личния живот и мръсните тайни на лицемерните алчни демони в лицето на паразитите, обитаващи тази сграда.

При претърсването на апартамента на Хоукс Върнън не успя да открие шокиращи мръсни тайни, които биха помогнали книгата му да оглави класациите за най-четени издания, и сайтът му, когато го създадеше, да се превърне в най-търсеното пространство в интернет. Но това, че не беше успял да намери скандални материали, засягащи Хоукс, не означаваше, че такива не съществуват. Означаваше, че този убиец на сираци беше невероятно умел в прикриването на доказателствата за престъпленията си и гнусните си перверзни.

И все пак Върнън успя да открие достатъчно косвени доказателства, че Хоукс далеч не е героят, за когото го мислеше дъртият Логан Спранглър. Така например Хоукс беше абониран за девет издания на тема финанси, което разкриваше извратената му жажда за печелене на пари. Имаше охладител за вино, пълен със скъпо каберне, няколко луксозни костюма, шити по поръчка, цената на всеки от които надхвърляше шесткратно тази на конфекцията, и колекция от редки бакелитени радиоапарати в стил ар деко. Почтен човек не би похарчил толкова пари за егоистични несериозни покупки. Въпреки че Върнън знаеше доста за сейфовете и как да ги отваря, моделът на Хоукс изглеждаше непробиваем, което доказваше, че е пълен със скандална информация. И въпреки че Върнън имаше добри познания на компютърен хакер, не можа да се добере до файловете на клиентите на Хоукс — бяха защитени твърде добре; дори беше започнал да се съмнява, че ги държи в отделен компютър, който заключваше в сейфа всяка вечер, тъй като без съмнение Хоукс и клиентите му участваха в борсови измами, стокови манипулации и дори по-лоши неща.