Шадоу стрийт 77 [bg]

Поредицата от светкавици, които се спускаха по три, четири и дори пет едновременно, разтърсваше рамките на високите френски прозорци и по мебелите и стените отсреща се очертаваха тъмни сенки от рамките със светли квадрати. Не изгубен в мисли, защото мислите винаги го отвеждаха нанякъде, Кърби забеляза, когато особено ярко трио светкавици проектира образа от прозоречни рамки и стъклени квадрати по любопитно различен начин: с тъмна крива, спускаща се през горния край на един от прозорците, сякаш за да придаде оригиналност на декорацията.

Извърна се в стола си, за да установи откъде идва тази изпъкнала дъговидна сянка, видя някаква светла мокра извита материя от външната страна на прозореца, сякаш някой беше закачил флаг или коледна украса — оставаха по-малко от четири седмици до Коледа — на перваза на прозореца на третия етаж, а това беше в разрез с правилата на асоциацията на собствениците.

Кърби остави чашата си с чай и стана от креслото. Прекоси дневната с малко мебели на трепкащата светлина на аквариума.

Щом приближи прозореца, материята, подобна на парче плат или каквото там беше, се надигна, изду се. Той притисна дясната част на лицето си към стъклото и надникна към третия етаж. Видя нещо, което не беше архитектурен детайл — безформено и светло, преметнато върху част от фронтона над прозореца, — но осветлението в двора не беше достатъчно, за да може да прецени какво е. Вееше се лекичко, а не буйно, като би се очаквало от трансперант или флаг на този вятър, вероятно беше натежало от дъжда.

Появи се светкавица, после още една и Кърби успя да види по-добре, макар и за кратко, нещото, което този път му заприлича на три светли торбички, всяка с размер на половината от двукилограмово чувалче с брашно, които се придвижваха едновременно по въже или ластик. Торбичките бяха гладки и издути, очевидно пълни с нещо, вързани заедно и покрити с материя, подобна на винил, точно това беше се издуло над прозореца, но вече се бе издигнало по-нагоре. Не можеше да прецени какво представлява, нито откъде се е взело, но мястото му със сигурност не беше там. При следващата светкавица му се стори, че мерна потрепване в два от сегментите, които бяха от по-твърд материал от останалата комбинация, но вместо да изясни естеството на предмета, лудешкото проблясване само го направи още по-загадъчен.

Кърби реши да открехне едно крило на прозореца и да подаде главата си под дъжда, за да погледне по-добре. Преди това обаче трябваше да вземе фенер от шкафа за принадлежности от първа необходимост в мокрото помещение.

Влезе от дневната в по-светлата трапезария, погледна часовника си и осъзна, че не е забелязал как е отминал денят. Имаше уговорка за питие и вечеря с един от директорите на института. Щеше да закъснее, ако не побърза. Каквото и да се беше издуло над фронтона или беше паднало върху него, не изглеждаше толкова тежко, че да счупи прозорец при по-силно развяване. Можеше да продължи разследването си сутринта на светло.