Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дама, поп, асо, шпионин [bg]
Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война може да е мъртва, но не и в романите на Льо Каре, където темата все още изкушава читателския интерес. „Дама, поп, асо, шпионин“ — първият роман от знаменитата трилогия „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ — отдавна е станал класика в жанра и днес се смята за един от шедьоврите на шпионския трилър. Джордж Смайли, доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия — да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 152
Перейти на страницу:

„Черна магия“, спомни си Смайли — това пак беше неговата памет, документите не можеха да опишат нещо толкова човешко, — изобщо не беше първият опит на Пърси Алълайн да проведе собствена операция в новото си качество, но тъй като правилникът го задължаваше да получи одобрението на Контрола, предшестващите опити бяха мъртвородени. Известно време например той се беше съсредоточил в прокарването на тунели. Американците бяха прокарали тунели с подслушвателна апаратура в Берлин и Белград, французите бяха направили нещо подобно срещу американците. Добре тогава, предвождан от Пърси, Циркът щеше да навлезе на този пазар. Контрола погледна благосклонно на идеята, сформира се комисия от представители на различни отдели (известна като комисията „Алълайн“), екип от специалисти от техническия отдел огледаха основите на съветското посолство в Атина, където Алълайн разчиташе на щедрата подкрепа на поредния военен режим, на който той се възхищаваше също толкова много, колкото и на предишните. В този момент Контрола с леко побутване събори до основи къщичката на Пърси и го зачака да дойде с някоя нова идея. Именно това и правеше Пърси след няколко междинни опита в онази сива сутрин, когато Контрола властно покани Смайли на пиршеството.

Контрола седеше зад бюрото си, Алълайн стоеше до прозореца, а между тях лежеше една обикновена, ярко жълта, затворена папка.

— Седни и виж тази глупост.

Смайли се настани в креслото, а Алълайн остана до прозореца, подпрял едрите си лакти на перваза и зареял поглед над покривите към Нелсъновата колона и кулите на Уайтхол отвъд нея.

В папката имаше снимки на предполагаем документ от ръководството на съветските военноморски сили, дълъг цели петнайсет страници.

— Кой го е превеждал? — попита Смайли, мислейки си, че преводът е достатъчно добър, за да е дело на Рой Бланд.

— Господ — отговори Контрола. — Господ го е превел, нали, Пърси? Няма смисъл да го питаш нищо, Джордж, няма да ти отговори.

По онова време Контрола изглеждаше много подмладен. Смайли помнеше как беше отслабнал, как бяха поруменели страните му и как всички, които не го познаваха много добре, го поздравяваха колко добре изглежда. Може би единствено Смайли забелязваше малките капчици пот, които още тогава неизменно се появяваха по края на челото му.

Всъщност документът се оказа доклад, вероятно подготвен за съветското върховно командване, представляващ оценка на едно неотдавнашно съветско военноморско учение в Средиземно и в Черно море. В папката на Лейкон беше записан само като Доклад №1, под заглавието „Военноморски“. В продължение на много месеци Адмиралтейството плачеше на Цирка за каквато и да е информация, свързана с това учение. Така че докладът изглеждаше впечатляващо актуален, което го правеше подозрителен в очите на Смайли. Той беше подробен, но се занимаваше с неща, от които Смайли нямаше дори бегла представа — поразяваща мощ от брега към морето, радионамеса във вражеските процедури по обявяване на тревога, висша математика в баланса на заплахата. Ако беше истински, това си беше направо златна мина, само че той нямаше и най-малката причина да допусне, че е такъв. Всяка седмица през Цирка минаваха купища така наречени съветски документи. Повечето бяха пълен боклук. Имаше няколко, подхвърлени от съюзници със задни мисли, още няколко бяха руски фалшификати. Много рядко някой се оказваше от значение, но обикновено това ставаше, след като биваше отхвърлен.

— Чии са тези инициали? — попита Смайли, посочвайки бележки в полето, изписани с молив на руски. — Знае ли някой?

Контрола посочи с глава Алълайн.

— Питай началството. Нищо не знам.

— Жаров — каза Алълайн. — Адмирал от Черноморския флот.

— Няма дата — възрази Смайли.

— Това е чернова — услужливо каза Алълайн с необичайно силен акцент. — Жаров го е подписал в четвъртък. Окончателният доклад с тези поправки е публикуван в понеделник със същата дата.

Днес беше вторник.

— Откъде е получен? — попита Смайли, все още объркан.

— Пърси не може да ни каже — заяви Контрола.

— Какво казват нашите експерти?

— Те не са го виждали — рече Алълайн, — нещо повече, няма и да го видят.

Контрола се обади с леден глас:

— Моят брат Лили от военноморското разузнаване обаче е дал предварително мнение, нали, Пърси? Пърси му го е показал снощи — на чаша розов джин в „Травълърс“, прав ли съм, Пърси?

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)