Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Както не е незаконно да си направя фейслифтинг, нали? — каза Лейси.
— Защо ви е? — попита шерифът с усмивка.
— Така или иначе, с течение на времето това се оказва възможно — продължи Нейпиър. — Търпелив ли е вашият заподозрян?
— Изключително — отговори Дарън.
— Подозираме, че действа повече от двайсет години — добави Лейси.
— Повече от двайсет?
— Да. Върно и Дънуди вероятно не са единствените му жертви.
Ченгетата преглътнаха тази информация с още кафе.
— А има ли пари за подобна операция? — попита Нейпиър.
Лейси и Дарън кимнаха.
— Допускам, че за такъв дълъг период може да е променил и десетте си отпечатъка — каза Лейси.
— Значи е много целенасочен — отбеляза Блек.
— Целенасочен, решителен и страшно интелигентен.
Още кафе, още объркани мисли. Възможно ли беше това да се окаже големият им пробив след толкова много задънени улици?
— Наистина не проумявам — каза шерифът. — Ако е толкова умен, защо не е изхвърлил телефоните в някоя река или езеро? Защо са тия тъпи номера с пощенската кутия и адреса на дъщеря ми? Сигурно е знаел, че ще проследим телефоните и ще ги намерим за броени часове. Случило се е в петък. Няма начин два смартфона да останат неоткрити до понеделник.
— Не съм сигурна, че някога ще разберем какво го мотивира, нито как разсъждава — отговори Лейси.
— Доста глупаво, ако ме питате.
— Той допуска грешки — каза Нейпиър. — Майк Дънуди за малко да го спипа на местопрестъплението. По-късно са забелязали пикапа му до пощата, където е оставил телефоните. Освен това една от ръкавиците му сигурно е паднала или се е скъсала, така че сега имаме отпечатък от палеца му.
— Да, имаме — потвърди шерифът, — въпросът е какво да правим с него. Следващата стъпка се подразбира: трябва да снемем отпечатъци от вашия заподозрян. В играта сме, ако съвпадат.
— Какви са шансовете да му снемем отпечатъци? — попита Нейпиър.
Лейси се извърна към Дарън с празен поглед, но той поклати глава, защото също нямаше отговор.
— Заповед за обиск? — попита шерифът.
— На какво основание? — попита Лейси. — Поне за момента няма причина. Нашият заподозрян е съдия, който е наясно с правомощията на разследващите органи. Невъзможно е да убедим друг съдия да издаде заповед за обиск.
— Значи те ще го закрилят, така ли?
— Не, но ще поискат повече от онова, с което разполагаме в момента.
— Ще ни съобщите ли името му?
— Още не. Скоро ще ви го разкрия, но в момента не мога да кажа нищо повече.
Шериф Блек скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа гневно. Нейпиър въздъхна разочаровано.
— Уверявам ви, че сме от един отбор — каза Лейси.
Ченгетата едва успяха да запазят спокойствие. Накрая Нейпиър промърмори:
— Боя се, че не ви разбирам.
Лейси се усмихна и обясни:
— Вижте, имаме източник, който дойде и ни информира за случая. Той знае много повече от нас, но живее в страх от години. Обещахме му, че ще действаме, както той поиска. Засега мога да ви кажа само толкова. Трябва да сме страшно предпазливи.
— И какво ще правим?
— Ще чакаме. Щом приключим разследването си, ще се срещнем отново.
— Хайде да изясним нещо. Имате безспорен заподозрян за двойно убийство, макар да твърдите, че не разследвате убийства. И той е действащ съдия във Флорида, който е извършил и други престъпления, нали така?
— Точно така, но не бих го определила като безспорен заподозрян. До днес не разполагахме с веществени доказателства за неговото участие в каквото и да е престъпление. Все още има вероятност извършителят да се окаже друг. Може частичният отпечатък да не съвпадне, нали?
— Да проверим.
— Ще проверим, но не веднага.
Срещата приключи с хладни ръкостискания и насилени усмивки.
Лейтенант Олер от щатската полиция на Флорида се обади с очакваната новина, че пликът не им е разкрил нищо интересно. Свалили два отпечатъка, които се оказали на пощальона.
29
В четвъртък му беше омръзнало от добронамерените есемеси и съобщения на гласовата поща, от всеобщата загриженост за неговото здраве. Изчака пощальонът да се отбие по обед. Сложи си ръкавици, извади пощата и видя поредния обикновен бял плик. Вътре го чакаше още едно стихотворение:
От гроба поздрави ти пращам!
Тук тъмно е и прашно, сред стонове и вой направо си е страшно.
Без капка смелост ти постъпи — замах, въже и възел.
Не помня някой по-страхлив в житейския ми пъзел.
Най-жалкият студент-правист бе ти, надут досадник, и знаех — ще се провалиш, некомпетентен задник!
— Баща ти беше некомпетентен задник – тихо промърмори той, вперил поглед в листа върху кухненската маса.
Беше си приготвил багажа. Отиде с колата до търговския център в Пенсакола и паркира пред фитнеса. Влезе в убежището си, отвори Трезора, пъхна най-новото писмо в папка и прегледа записите от камерите. Когато се увери, че светът му е в пълна безопасност, се отправи към летището, където чака три часа полета до Далас. Там се прехвърли на друг самолет и кацна в Санта Фе по тъмно. Резервациите за полета, колата под наем и хотела бяха направени с истинското му име и платени с неговата кредитна карта.
Поръча вечерята си с румсървис. Гледа баскетбол, но превключи и един час зяпа порно. Успя да поспи няколко часа, преди да го събуди алармата в 2:00 ч. Взе душ, изпи един бензедрин, пъхна инструментите си в малък сак и напусна хотела. Хюстън беше на петнайсет часа път.
В 9:00 ч. източно време той се обади на Даяна Джан и й съобщи, че е на лечение в Санта Фе. Увери я, че се чувства добре и е психически готов да се бори с болестта. Звучеше оптимистично и обеща да се върне на съдийската скамейка, преди да са усетили липсата му. Тя му предаде съчувствията на всички, които били много разтревожени за състоянието му. Не за пръв път се наложи да й обяснява, че една от причините да се лекува далече е нежеланието му всички да се суетят около него. Очаквало го дълго пътуване, с което трябвало да се справи сам. Гласът й пресекваше и той побърза да затвори.