Мозайка от убийства [bg]

Двамата закусиха мълчаливо. Фрейзър си беше поръчал традиционната английска закуска в пълната й версия — количество храна, което винаги беше озадачавало Тип. Едва когато приключиха, той очерта плана за деня.

— Ще трябва отново да посетим госпожица Сандърлинг — обяви той.

— Абсолютно. И аз си помислих, че ще поискаш да започнеш от нея. Още не мога да повярвам, че е сложила такава обява. Пък и онова писмо до сър Магнъс…

— Според мен не е вероятно заплахите да са нейно дело. Но пишещата машина наистина е същата. В това няма никакво съмнение.

— Може би някой друг е имал достъп до нея.

— Тя работи в лекарския кабинет. Точно там ще я открием. Трябва да провериш в колко часа отваря.

— Естествено. Искаш ли да я предупредя, че ще ходим при нея?

— Не. Мисля, че ще е по-добре да се появим неочаквано — отговори Тип, като си наля още малко кафе. — Освен това ми е любопитно да разбера повече за смъртта на икономката, Мери Блекистън.

— Смяташ ли, че има връзка?

— Не се съмнявам в това. Нейната смърт, обирът и убийството на сър Магнъс със сигурност са три стъпки от едно и също пътуване.

— Питам се какво ли ще открие Чъб за онази следа, която намери. Късчето хартия от камината. На него имаше пръстов отпечатък. Това може да ни подскаже нещо.

— То вече ми подсказа много — отговори Тип. — Но в случая не е интересен самият пръстов отпечатък. Той няма да ни послужи за нищо, освен ако не принадлежи на човек, който има криминално досие, а аз се съмнявам в това. Но как се е озовал там и защо е изгорена хартията? Това наистина са въпроси, които може да ни отведат до сърцето на истината.