Катерина де Медичи [bg]

Гуляят се проточи от пладне до залез-слънце. Преоблякох се в зелена рокля – официалният ми цвят. Червени кадифени рози красяха косите ми и черната брокатена маска, скрила горната половина от лицето ми. Върнах се, неубедително разкрасена, в банкетната зала, където бе започнал бал с маски. Танцувах с краля и с дофина, с които си подхвърляхме шеговити реплики, уж не се познаваме. Танцувах и с необщителния си съпруг, оживяващ се единствено в обкръжението на брат си и русокосата вдовица.

Онази нощ пих малко вино. Изкушавах се, знаейки какво ми предстои, но разсъдих, че е по-добре да владея чувствата си. Очевидно бях сред малцината, взели подобно решение. Когато кралица Елеонор дойде да ме отведе, не продумахме, понеже гълчавата в залата щеше да заглуши гласовете ни. Тя ме изведе в коридора, където ни чакаха придворните дами. Някои ме придружаваха от Флоренция, други – включително елегантната светлокоса жена, облечена в траурно черно и бяло, бяха от свитата на Елеонор. Парфюмът ѝ – есенция от лилия – витаеше пред нея и след нея.

Дамите ме придружиха до покоите на принц Анри – студени въпреки пращящия огън в камината. Модерните абаносови чаршафи на Изабел д'Есте покриваха голямото му легло, издигнато върху четири крака от резбован махагон. Дебела кожена покривка лежеше спретнато сгъната в долния му край. Розови листа – последните за сезона – бяха разпръснати от грижлива ръка върху черната коприна.

Гоблените над леглото – благоприлични сцени в горски цветове и алено, изпъстрени тук-там със златни нишки – изобразяваха пасторални сцени. Жени с високи шапки, заострени като рога на нарвал – спомен за модата отпреди век – свиреха на лютня, танцуваха и беряха плодове от дървета.

Застанах пред огъня, докато придворните смъкнат ръкавите ми, корсета и полите. Останала по долна риза, чаках жените да свалят един по един скъпоценните камъни от косите и да ги разрешат като водопад над гърба ми. Накрая черно-бялата вдовица изхлузи долната ми риза през главата.

Изправих се гола като Ева пред очите на половин дузина непознати – с тяло, непознато за мен самата, недокосвано след прегръдките на Иполито. По онова време все още бях слаба, с колене като слонова кост и бледо маслинова кожа. С дясната си длан притиснах лявата гърда, заслонявайки дясната под лакътя, а с другата закрих венериния хълм от меки, златистокафяви косми между бедрата ми и се заклатушках тромаво към леглото. Елегантната вдовица отметна горния чаршаф и аз легнах разтреперана върху черната коприна. Жените разстлаха косата ми върху възглавницата, а аз придърпах завивката над гърдите си.

Вдовицата се оттегли. Кралица Елеонор се приведе и ме целуна нежно по челото.