Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Благодаря, но не. — Последните остатъци от деня започнаха да се изнизват зад зловещия спасител на магьосника. Ронин се зачуди колко ли дълго е бил в безсъзнание… и къде го бе довел Детуинг. Но най-много от всичко се чудеше защо още е жив. — Какво искаш от мен?
— Аз не искам нищо от теб, магьоснико Ронин. По-скоро бих желал да ти предложа помощ за изпълнение на твоята мисия.
— Моята мисия? — Освен Крас и вътрешният съвет на Кирин Тор, никой не знаеше истинската му цел, а Ронин вече бе започнал да се чуди дали всички от тях наистина я знаеха. Главните магьосници можеха да бъдат много потайни, защото считаха своите скрити цели за по-важни от всичко останало. Несъмнено, сегашният му събеседник би трябвало да бъде в пълно неведение по този въпрос.
— О, да, Ронин, твоята мисия. — Усмивката на Детуинг неочаквано се разшири до невъзможни за човек размери, а зъбите, които тя разкри, бяха със заострени върхове. — Да освободиш великата кралица на драконите, дивната Алекстраза!
Ронин реагира инстинктивно, несигурен как точно черният левиатан е разкрил истината за мисията му, но уверен, че Детуинг не би трябвало да я знае. Детуинг презираше всички живи същества, а това включваше и онези дракони, които не бяха от неговия род. Нямаше нито една легенда от миналото, в която да се разказва за някакви добри чувства между черния звяр и Алекстраза.
Магията, която използва изтощеният магьосник, му бе вършила полезна работа по време на войната. Тя бе изсмукала живота от един връхлитащ орк, чиито ръце вече бяха окъпани в кръвта на шестима рицари и един друг магьосник, а по-слабата й версия бе задържала неподвижен един от оркските вълшебници, докато Ронин бе направил върховното си заклинание. При все това Ронин нямаше никакъв опит срещу дракони. В свитъците се твърдеше, че магията вършела изключително добра работа за обездвижване на древните бегемоти.
Обръчи от злато се оформиха около Детуинг…
… и сенчестата фигура мина точно през тях.
— Това наистина ли бе необходимо? — Една ръка се додаде изпод пелерината и се протегна напред.
Камъкът, до който лежеше Ронин, започна да цвърчи… и се стопи пред очите му. Лавата се разля по земята и се стече в пукнатините като вода. Всичко това отне само броени секунди.
— Ако бях пожелал, можех да сторя същото и с теб, магьоснико. За втори път ми дължиш живота си. Трябва ли да стигаме до третия?
Ронин поклати глава.
— Най-накрая здрав разум! — Детуинг се приближи, приемайки по-солидна форма с всяка крачка. Той отново протегна ръка, този път от другата страна на магьосника. — Пий. Ще видиш, че това ще те освежи.
Поглеждайки надолу, Ронин откри един мех с вино да лежи върху тревата. Въпреки че само преди секунда там не бе имало нищо, той не се поколеба да го вдигне и да отпие. Не само изключителната му жажда го принуди да стори това, но и възможността драконът да приеме отказа като поредното неподчинение. За момента на Ронин не му оставаше нищо друго, освен да сътрудничи и да се надява.
Облечената в черно фигура се раздвижи отново и за кратко изгуби очертанията си. Фактът, че драконите могат да придобиват човешка форма, разтревожи магьосника. Кой би могъл да каже какво може да причини такова същество, прикривайки се сред хората? В тази връзка, как би могъл магьосникът да знае дали Детуинг вече не е започнал да сее своя хаос?
И ако наистина бе така, защо сега разкриваше своята тайна пред Ронин, освен ако не възнамеряваше в някой скорошен момент да затвори устата му завинаги?
— Вие знаете толкова малко за нас.
Очите на Ронин едва не изскочиха. Да не би уменията на Детуинг да включваха и четенето на чужди мисли?
Драконът се отпусна наблизо, сякаш седна на невидим стол. Под надвисналия над челото му кичур коса с цвета на безлунна нощ, немигащи тъмни очи срещнаха погледа на Ронин. Магьосникът се смути и се извърна.
Детуинг повтори последното си изявление.
— Вие знаете толкова малко за нас.
— Не са… не са много писанията за дракони. Изследователите обикновено са свършвали изядени.
Колкото и плоска да беше тази шега, Детуинг явно я намери за доста забавна. Той се разсмя силно. В смеха му имаше оттенъци на лудост.
— Бях забравил колко забавен може да бъде твоят вид, малки приятелю! Изключително забавен! — Прекалено широката и препълнена с остри зъби усмивка се завърна в целия си зловещ блясък. — Да, има известна доза истина в думите ти.