Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Това би било страхотно за теб, в случай че успееш да постигнеш тази невъзможна цел! Но какво печеля аз? Какво е предложението ти към мен, дребосъче?
— Ти знаеш какво олицетворява Алекстраза. Знаеш какво би могла да направи за теб.
Смехът секна. Малигос се поколеба — личеше си, че не може да повярва в казаното. И въпреки това отчаяно му се искаше.
— Не би могла… или пък може?
— Аз смятам, че е възможно. Вярвам, че възможността е достатъчно голяма, за да си струва усилията. Освен това, какво друго бъдеще имаш?
Чертите на стопанина на пещерата се проясниха и той започна да се уголемява. Най-накрая се превърна в звяр, двадесет пъти по-грамаден от магьосника. Почти всички черти на грозното създание, чието тяло бе заемал Малигос, бяха изчезнали. Пред Крас застана дракон, невиждан от дните преди появата на човечеството.
А заедно с връщането на първоначалната форма, явно се бяха завърнали и някои от опасенията на Малигос. Той веднага зададе въпроса, който Крас очакваше и от който едновременно с това се страхуваше:
— Орките. Как така орките я задържат в плен? Това винаги ми е било чудно… чудно… чудно…
— Ти знаеш кой е единственият начин, по който могат да я държат като затворничка, приятелю мой.
Драконът отдръпна блестящата си сребърна глава назад и изсъска:
— Демонична душа? Тези нищожни същества притежават Демонична душа? Значи затова развяваше този гнусен образ пред очите ми?
— Да, Малигос, те притежават Демонична душа. При все това не мисля, че осъзнават пълните сили на артефакта. Но те знаят достатъчно, за да държат Алекстраза в плен… Но това не е най-лошото.
— Кое би могло да е по-лошо?
Крас знаеше, че е върнал по-възрастния левиатан от лоното на лудостта до степен да се съгласи да му помогне за освобождаването на кралицата на драконите, но това, което предстоеше да каже, можеше да унищожи всичко постигнато. При все това дълг, по-важен от свободата на неговата любима, изискваше от дракона, представящ се за един от магьосниците на Кирин Тор, да разкрие истината на единствения си потенциален съюзник.
— Смятам, че Детуинг знае какво съм подхванал, и няма да се спре пред нищо, докато прокълнатият диск ведно с Алекстраза не станат негово притежание.
Десет
За втори път през последните няколко дни Ронин се пробуди заобиколен от дървета. Но този път лицето на Верееса не беше там, за да го посрещне, което предизвика известно разочарование у него. Вместо това той се разбуди под притъмняващо небе и сред пълна тишина. Из гората не пееха птички, в листака не шумоляха животни.
Магьосникът изпита лошо предчувствие. Бавно и внимателно той надигна глава и се огледа. Ронин видя дървета и храсти, но нищо повече. Нямаше дракон, естествено, особено пък някой голям и коварен като…
— Ааа, пробуди се най-сетне…
Детуинг?
Ронин се огледа отново и с тревога видя как една част от сгъстяващите се сенки се отдели и прие формата на закачулена фигура, смътно напомняща му за някой, когото познаваше.
— Крас? — промърмори той, но миг по-късно осъзна, че това не може да е неговият безлик опекун. Приближаващото се създание носеше сенките с гордост, съществуваше като част от тях.
Не, оказа се, че първия път е бил прав. Детуинг. Ако драконите наистина можеха да носят човешки форми, тази определено принадлежеше на черния звяр.
Едно лице се появи под качулката — на мъж с красиви черти, напомнящи за хищна птица. Благородно лице… поне на пръв поглед.
— Добре ли си?
— Цял-целеничък съм, благодаря.
Краищата на тънките устни се изкривиха леко нагоре и почти наподобиха усмивка.
— Значи ме познаваш, човеко.
— Ти си… Ти си Детуинг Унищожителя.
Сенките около фигурата се раздвижиха и леко избледняха. Лицето, което можеше да мине за почти човешко, стана по-ясно очертано. Краищата на устните се изкривиха още малко нагоре.
— Една от многото ми титли, магьоснико, едновременно точна и неточна като всяка от останалите. — Той наклони глава на една страна. — Знаех си, че с теб съм направил добър избор. Дори не изглеждаш изненадан, че се появих по този начин.
— Гласът ти е непроменен. Никога не бих могъл да го забравя.
— Тогава си много по-проницателен от някои хора, мой смъртни приятелю. Има такива, които не биха ме разпознали, дори да се трансформирам пред очите им! — Детуинг се изсмя. — Ако ти трябват доказателства, бих могъл да го направя на секундата!