Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Погледни го, приятелю мой! Погледни падението на най-старата от расите! Погледни това, което стана известно под името Демонична душа!
Семплият, блестящ диск се завъртя над дланта на магьосника. Златен къс, толкова непретенциозен, че бе сменял притежател след притежател, без никой от тях да заподозре неговите сили. Дори само образът му вдъхваше на Малигос такъв ужас, че му отне повече от минута, за да се насили да го погледне.
— Изкован от магията, която е в същността на всеки дракон, създаден, за да се пребори с демоните от Пламтящия легион, да окове техните магически сили! — Закачуленият заклинател пристъпи към Малигос. — И използван от Детуинг, за да предаде всички дракони точно когато битката приключи! Използван от него срещу собствените му съюзници…
— Престани! Демонична душа е изгубена… изгубена… изгубена, а черният е мъртъв, погубен от човешките и елфските магьосници!
— Наистина ли? — Прекрачвайки останките от двете привидения, Крас призова нов образ на мястото на артефакта. Един мъж, облечен в черно. Самоуверен млад благородник, с очи далеч по-възрастни от цялостния му облик.
Лорд Престор.
— Този човек, този смъртен, ще бъде новият крал на Алтерак. Алтерак, който е в сърцето на лордеронския Алианс. Не виждаш ли нещо познато у него, Малигос? Точно ти ли не можеш да го видиш?
Леденото същество се приближи, за да огледа въртящия се образ на престорения благородник. Малигос разгледа Престор внимателно, предпазливо… и с нарастващ ужас.
— Това не е човек!
— Кажи го, Малигос. Кажи кого виждаш.
Нечовешките очи срещнаха погледа на Крас.
— Знаеш отлично! Това е Детуинг! — Животинско съскане се отрони от устните на гротескното същество, някога носило величественото тяло на дракон. — Детуинг…
— Детуинг, да — отвърна Крас с лишен от всякакви емоции глас. — Детуинг, който на два пъти бе считан за мъртъв. Детуинг, който използва Демонична душа и навеки сложи край на надеждата за завръщане на Епохата на дракона. Детуинг, който сега се стреми да манипулира по-младите раси, за да изпълняват коварните му желания.
— Той ще ги въвлече във война един срещу друг…
— Да, Малигос. Той ще ги въвлича във войни, докато едва малцина останат живи… и тогава Детуинг ще ги довърши лично. Ти знаеш за какъв свят мечтае той. За свят, в който съществуват само той и избраните му подчинени. Пречистено владение на Детуинг, където няма място дори за онези дракони, които не са от неговия род.
— Неее…
Фигурата на Малигос изведнъж се разшири във всички посоки, а кожата му стана люспеста като на влечуго. Цветът й също се промени — от ледено бяло към по-тъмно, сребристосиньо. Крайниците му се удебелиха, а тялото му се издължи, прие по-драконова форма. При все това Малигос не довърши трансформацията, а спря в един момент, в който наподобяваше ужасяваща кръстоска между дракон и насекомо — кошмарно създание.
— Аз се съюзих с него, заради което моят орляк стигна до гибел. Аз съм всичко, което остана! Демонична душа отне моите деца, моите самки! Аз живеех единствено със съзнанието, че онзи, който бе предал всички ни, е загинал, а прокълнатият диск е навеки унищожен…
— Всички смятахме така, Малигос.
— Но той е жив! Той е жив!
Внезапният гняв на дракона разтърси пещерата. Ледени копия пронизаха покрития със сняг под и предизвикаха нови сътресения, които разлюляха Крас.
— Да, той е жив, Малигос, жив е, въпреки твоите жертви…
Страховитият левиатан го изгледа внимателно.
— Аз изгубих много… твърде много! Но и ти, който сега се наричаш Крас, който някога носеше тялото на дракон, ти също изгуби всичко!
Спомени за любимата му кралица минаха набързо през съзнанието на Крас. Спомени за дните, когато червеният орляк на Алекстраза господстваше, го заляха…
Той бе втори сред съпрузите й, но първи по вярност и обич.
Магьосникът поклати глава, отърсвайки се от мъчителните спомени. Копнежът по небесата трябваше да бъде обуздан за пореден път. Докато нещата не се променяха, той трябваше да остане човек, да остане Крас, а не червеният дракон Кориалстраз.
— Да, аз изгубих много — отвърна Крас най-накрая, когато отново се контролираше. — Но се надявам да върна нещо на всички нас.
— Как?
— Смятам да освободя Алекстраза.
Малигос избухна в лудешки смях. Той се смя дълго и грубо, твърде дълго дори за неговата лудост. Смехът му изразяваше подигравка към всичко, което се надяваше да постигне магьосникът.