Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Стигнахме до верига недостъпни планини в жестокия север на земите ни, където най-силно се чувстваше развалата. Натъкнахме се на нея и чудовищните неща, които бълваше сякаш случайно. Неправилността й ни разтърси силно, но когато се опитахме да я проучим отблизо… тя се придвижи и ни погълна. Така се изгубихме…
— И попаднахте в царството на нощните елфи — довърши полубогът.
— Да — потвърди Крас с кимване. Ронин не добави нищо с надеждата, че изражението му няма да издаде спътника му. Изключвайки това, че приятелят му пропусна да спомене истинския им произход, учителят му не се спря на още един детайл, представляващ евентуален интерес за Ценариус.
Не спомена, че е дракон.
Горското божество отстъпи крачка назад и изгледа двамата странници. Ронин не можеше да разчете изражението му. Дали вярваше на изкривената история на Крас, или подозираше, че „гостите“ му не са изцяло искрени?
— Това изисква бързо обсъждане с останалите — обяви накрая Ценариус, загледан в далечината. После погледът му се върна върху Ронин и Крас. — Нуждите ви няма да останат пренебрегнати в мое отсъствие… После ще говорим отново.
Преди някой от двамата да каже нещо, господарят на гората се стопи в лунната светлина, оставяйки ги отново сами.
— Това беше напразно — изръмжа Ронин.
— Може би. Но искам да знам кои са тези други.
— Може би още полубогове като него? Изглежда най-вероятно. Защо не му каза, че си…
Драконовият магьосник му хвърли толкова остър поглед, че Ронин се запъна. С много по-тих тон Крас отвърна:
— Аз съм дракон без сили, млади ми приятелю. Нямаш и най-смътна представа какво чувствам. Независимо какъв е Ценариус, искам самоличността ми да остане в тайна, поне докато не разбера какво ми пречи да се възстановя.
— А… останалата част от историята?
Крас извърна поглед.
— Ронин, вече ти споменах, че може би се намираме в миналото.
— Разбирам това, да.
— Спомените ми… са разпръснати и отслабени точно както силата ми е изчерпана. Не знам защо. Но докато спеше, аз говорих с господаря на гората и успях да си спомня някои неща. Сега знам кога сме.
Ронин се изпълни с надежда и извика:
— Но това е чудесно! Дава ни някаква опора. Сега знаем кой най-добре…
— Моля, остави ме да довърша. — Мрачното изражение на дракона не предвещаваше добри новини. — Има много важна причина за това да изменя разказа си по начина, по който го направих. Подозирах, че Ценариус вече знае за част от ставащото, особено за аномалията. Но не можех да му кажа на какво мисля, че е предвестник.
Колкото по-тих и мрачен ставаше тонът на стария магьосник, толкова по-притеснен ставаше Ронин.
— На какво?
— Страхувам се, че сме пристигнали точно преди първото нахлуване на Пламтящия легион.
Нищо по-страшно не можеше да бъде изречено в този миг. Преживял — и едва не изгубил живота си повече от веднъж — битката с демоничната орда и нейните съюзници, младият магьосник все още се будеше нощем от ужасяващи кошмари. Само Верееса разбираше мащабите им, защото тя самата имаше същите. Растящата им взаимна обич и предстоящото раждане бавно лекуваха раните в сърцата им, ала за целта бяха нужни още много месеци.
А сега Ронин изведнъж беше върнат право в центъра на кошмарите.
Той скочи на крака и възкликна:
— Тогава трябва да кажем на Ценариус и на всички, на които можем! Те ще…
— Те не бива да знаят… Страхувам се, че може би е твърде късно да върнем нещата в оригиналната им посока.
Крас също се изправи и се вгледа отгоре в очите на някогашния си ученик.
— Ронин, според първоначалния курс на събитията Легионът бил победен след ужасяваща кървава война, която предшествала събитията от нашето собствено време.
— Да, разбира се, но…
Явно забравил собствените си притеснения, че Ценариус може да ги чува, драконът сграбчи Ронин за раменете. Въпреки слабостта на стария магьосник, дългите му пръсти се впиха болезнено в плътта на човека.
— Все още не разбираш! С идването ни в тази епоха, с това, че изобщо сме тук… може да сме изменили тази история! Може заради нас Легионът този път да излезе победител в тази първа битка… а това ще значи не само смъртта на множество невинни тук, но и изтриването на нашето собствено време.