![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — каза Бетингър.
Такли прочисти гърлото си.
— Детективите знаят, че Мутрата е вкарал техния колега в капана. Мутрата е уплашен и така трябва да бъде. Покрива се, обажда се на един от детективите и предава Дебелия задник, като твърди, че той бил обещал да не убива детектива, а само да го ступа.
Детективите подгонват Дебелия задник, който вади пистолет и получава толкова много куршуми, че когато пушекът се разнася, главата му прилича на доматено пюре.
Обаче остава Мутрата, лъжливото копеле, което предаде детектива на социопата. Този боклук, това лайно, което продаде живота на един добър човек като катеричката на някоя от своите курви.
Летищата и магистралите са под наблюдение и детективите три дни претърсват Виктъри. На третата нощ намират един бездомник по прякор Доги, задават му няколко въпроса, карат го да изяде един-два умрели гълъба и изведнъж бандата на Мутрата ги напада. Един детектив отнася куршум в ръката, а друг — няколко сачми в лицето.
Бетингър знаеше, че тези двама са Пери и Доминик.
— Детективите залавят един от бандата на Мутрата и му задават въпроси по най-милия начин, който можеш да си представиш. Затова той им казва къде се крие Мутрата. И ченгетата се спускат към мястото — апартамент на втория етаж в много по-хубав район, от този, в който те самите живеят. Щом Мутрата чува шумотевицата, побягва и влиза в оживен супермаркет, където се предава. Детективите му слагат белезниците и вдъхновени от множеството буркани, консерви и замразени продукти, които виждат, се заемат с голямо усърдие да му наместят кокалите и вътрешностите.
— Да, останалото е във вестниците.
Линията прекъсна.
Бетингър върна телефона на Доминик, който го пъхна в калъфа на колана си.
— Лоурънс Уилсън беше добър детектив и най-добрият човек, когото съм познавал — каза едрият чернокож, докато завърташе волана по часовниковата стрелка. — Не зная какво би направил ти, ако видиш свой приятел така подреден. Ние направихме това.
— Как така Пери и Хуан не бяха понижени?
— Ние с Такли малко прекалихме.
Бетингър можеше да си го представи.
— Разбирам защо сте го направили, момчета, но това не е правилно… Обаче може би и аз щях да направя същото.
Доминик кимна. Беше очевидно, че в мислите си е с човек, който вече не съществува.
27
Колекциониране на идиоти
В сребристия автомобил се възцари мълчание, докато се носеше на юг.
Скоро след като отминаха цяла редица отчасти разрушени и отчасти построени жилищни сгради, Бетингър попита:
— Колко път има до там?
— Десет минути.
— Знаеш ли кого търсим?
— Познавам ги.
— Чудесно.
Бетингър наклони облегалката назад и затвори очи. Макар да бе чул непълна версия на случилото се, беше сигурен, че основните факти са верни, особено след като можеха да бъдат проверени с едно обаждане до инспектора. Такли, Доминик, Пери, Хуан и Лоурънс Уилсън вероятно са обирали каймака от своята връзка — пари, хапчета и услуги от проститутките, но този контакт е бил одобрен от Зволински и благодарение на него години наред са извършвали арести. Изглежда превързаният заради раните от сачми едър грубиян беше леко омърсен, но не напълно прогнил.
— Ако не бяхте прецакали колата ми — каза Бетингър, — щях да си върна обратно думите, че ти и другарчетата ти сте мошеници.
— Както кажеш.
— Да, но я прецакахте. — Облегнатият назад детектив се прозя. — Така че онова предстои. Ти и аз.
— Погрижи се да си оставиш достатъчно дни от отпуската, за да можеш да се възстановиш.
— Ще гръмна с пистолет до ухото ти.
— Не забравяй да свалиш заглушителя.
Нещо измести действителността. Бетингър седеше до Алиса в самолет, в който всички пушеха контрабандни цигари. Кабината потрепери и студена сянка пропълзя по седалките. Загрижен, той погледна през илюминатора. Ярък огън поглъщаше елероните, двата двигателя, цялото крило.
Започна да се чуди дали да каже на жена си какво се случва.
Самолетът се разклати и глас във въздуха каза:
— Пристигнахме.
Бетингър отвори очи и видя сивата пететажна сграда, която отминаваше зад стъклото на сребристата кола. Доминик натисна спирачките и подвижното изображение се превърна в неподвижна снимка.
Двамата полицаи слязоха от автомобила в студа. Заедно прекосиха бързо улицата и поеха нагоре по наклонената каменна площадка.
По-едрият ритна предната врата, сякаш беше повредена тревокосачка.