![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— Предпочитам думата „наблюдение“ — сдържано отвърна той.
— Словесни еквилибристики, присъщи на бюрократите — намеси се Воркосиган и се обърна към Корделия: — Лейтенантът шпионира мен. Играе нелеката роля на компромисна фигура между императора, Министерството на политическото образование и мен…
— Императорът предпочита думичката „примирие“ — обади се все така сдържано Илиан.
— Да, точно така. Лейтенант Илиан има компютър в главата си, спокойно можеш да го възприемаш като подвижен магнетофон, който се включва единствено по волята на императора.
— Жалко, че отново се срещаме при извънредни обстоятелства — въздъхна Корделия.
— Обстоятелствата са съвсем нормални — поклати глава Воркосиган.
Лейтенантът се размърда и хвърли многозначителен поглед към Ботари, който стоеше с лице към стената и чупеше пръсти.
— Сега какво ще правим, сър?
— Няма смисъл да променяме сценария — реши Воркосиган. — Има прекалено много свидетели, още повече веществени доказателства… Лично аз бих предпочел Ботари изобщо да не беше влизал там… Принцът едва ли ще се впечатли от факта, че не е бил в състояние да отговаря за постъпките си… Най-добре щеше да бъде, ако бяхте изчезнали преди да се появим… — Челото му се набръчка от напрегнат размисъл: — Не зная докога ще можем да крием Ботари тук, може би ще ни трябват и няколко опаковки приспивателно… — Очите му се преместиха върху лицето на Илиан: — Какво ще кажеш за имперския агент в лазарета?
— Можем да уредим нещо — отвърна спокойно лейтенантът.
— Така те искам — отпуснаха се чертите на Воркосиган. Извърна се към Корделия и добави: — Ще трябва да останеш тук и да наблюдаваш Ботари. А ние с Илиан тръгваме веднага, иначе ще се получи прекалено голяма пауза и сигурно ще ни попита защо вдигаме тревога толкова късно… Агентите на принца ще направят внимателен оглед на помещението, със сигурност ще засекат и времето на всички свидетели…
— Беше ли Ворутиер в една партия с принца? — попита Корделия. Опитваше се да усети подводните течения в политическия живот на Бараяр.
— Бяха само добри приятели — леко се усмихна Воркосиган.
После вратата се затвори зад гърба му и Корделия остана насаме с Ботари и дълбокото си объркване.
Настани Ботари на стола зад писалището на Воркосиган, седна с кръстосани крака на леглото и направи опит да изглежда спокойна и приветлива. Нещо, което съвсем не беше толкова лесно, колкото изглеждаше.
След известно време Ботари стана и започна да кръстосва кабината, като мърмореше нещо на себе си. Не, изведнъж осъзна тя. Не говори на себе си, но не говори и на нея. Думите излитаха от устата му накъсани, със смразяващ душата шепот, напълно лишени от съдържание. Времето се точеше бавно, натежало от ужас.
И двамата подскочиха като ужилени, когато вратата най-сетне щракна и се отвори. Беше лейтенант Илиан.
Ботари зае стойката на борец, присви дългите си ръце и изръмжа:
— Слугите на звяра са негови ръце… Той ги храни с кръвта на жената… Лоши слуги…
Илиан му хвърли един разтревожен поглед, после тикна няколко ампули в ръцете на Корделия:
— Ето. Дайте му една. Достатъчни са, за да укротят разгневен слон. А аз трябва да бягам…
— Страхливец! — промърмори след него тя, но после проумя, че е постъпил правилно. Корделия имаше далеч по-големи шансове от него да даде лекарството на Ботари, чието настроение бързо доближаваше точката на експлозията.
Остави купчинката ампули на една страна и пристъпи към сержанта със сладка усмивка на уста. Ефектът й се нарушаваше единствено от очите — уголемени и някак кръгли от страха. А очите на Ботари се бяха превърнали в тесни цепки, от които излитаха мълнии.
— Командор Воркосиган иска да си починеш — промълви тя. — Изпрати специални лекарства, които ще ти помогнат…
Той отстъпи назад, а Корделия се спря. Никак не й се искаше да го притиска в ъгъла.
— Успокоителни, нищо повече…
— Демоните пият лекарствата на звяра… Започват да пеят и крещят… Лоши лекарства…
— Това лекарство е хубаво — успокоително заговори тя. От него демоните ще заспят…
Опасна тактика, прилича на ходене по въже. Въздъхна и реши да опита нещо друго.
— Мирно! — изрева със заповеднически глас Корделия. — Приготви се за проверка!