Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Флора стоеше с ръка на бравата, а Паркър почна да се приближава към вратата откъм хола, носейки подноса.
Той се спря точно от вътрешната страна на вратата. Флора заговори:
— Ох, Паркър! Мистър Акройд не иска да го безпокоят тази нощ. — Добре ли е? — додаде тя полугласно.
— Точно така, доколкото си спомням, мис Флора — каза Паркър, — но мисля, че си послужихте е думата „вечер“ вместо „нощ“. — После, като повиши глас малко театрално: — Добре, мис. Да заключа ли както винаги?
— Да, моля те.
Паркър се оттегли през вратата, Флора го последва и се заизкачва по главната стълба.
— Достатъчно ли е? — попита тя през рамо.
— Великолепно — заяви малкият човек, като потриваше ръце. — Впрочем, Паркър, уверен ли сте, че таза вечер на подноса е имало две чаши? За кого беше втората?
— Аз винаги нося две чаши, сър — отговори Паркър, — Има ли още нещо?
— Нищо. Благодаря ви.
Паркър се отдалечи, запазил достойнство до последния момент. Поаро стоеше намръщен в средата на хола. Флора слезе отново при нас.
— Успешен ли беше опитът ви? — запита тя. — Не разбирам съвсем, знаете…
Поаро се усмихна, като я гледаше с възхищение.
— Не е необходимо да разбирате — рече той. — Но кажете ми, наистина ли върху блюдото на Паркър оная вечер имаше две чаши?
За минута Флора сбърчи вежди.
— Не мога да си спомня точно — отвърна тя. — Мисля, че така беше. Тази… тази ли е целта на опита ви?
Поаро улови ръката й и я погали.
— Да речем, че е така — каза той. — Винаги ми е интересно да видя дали хората ще кажат истината.
— А Паркър истината ли каза?
— Мисля, че да — отговори Поаро замислено.
След няколко минути крачехме обратно към село.
— Каква беше целта на въпроса за чашите? — полюбопитствувах аз.
Поаро повдигна рамене.
— Човек не може да не издаде нещо — забеляза той. — А в това отношение този особен въпрос беше полезен като всички останали.
Изгледах го втрещено.
— Във всеки случай, приятелю мой — каза той по-сериозно, — сега зная нещо, което исках да узная. Нека не говорим повече за това.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ЕДНА ВЕЧЕР НА МА ЦЗЯН
Тази вечер бяхме устроили една малка игра на Ма Цзян32. Това просто развлечение е много популярно в Кингс Абът. Гостите пристигат след вечеря по галоши и мушами. Черпят се с кафе, а после — с кейк, сандвичи и чай.
Специално за тази вечер наши гости бяха мис Ганет и полковник Картър, който живее близо до църквата. На тия вечери се разменят маса клюки, които понякога сериозно пречат на развоя на играта. Обикновено играехме бридж — бъбрив бридж от най-долнопробно качество. Ма Цзян обаче намираме за много мирна игра. Произнасяният с раздразнение въпрос, защо, дявол да го вземе, партньорът ви не поведе играта с дадена карта, тук изобщо не съществува и макар че пак правим неприкрито критични забележки, у тях няма вече жлъч.
— Много студена вечер, а, Шепърд? — говореше полковник Картър, застанал гърбом към огъня. Каролина бе отвела мис Ганет в стаята си и там й помагаше да се освободи от безбройните си шалчета. — Напомня ми за афганистанските дефилета.
— Така ли? — казах учтиво.
— Голяма мистерия е тази работа с клетия Акройд — продължи полковникът, като пое чаша кафе. — Дяволски тъмна работа — така мисля аз. Между нас казано, Шепърд, чух да намекват за изнудване!
Полковникът ме прониза с поглед, в който се четеше: „Казано между двама светски хора.“
— Сигурно има пръст някаква жена — рече той. — Уверявам ви, има някаква жена.
В този момент към нас се присъединиха Каролина и мис Ганет. Докато мис Ганет пиеше кафето си, Каролина извади кутията за Ма Цзян и изтърси на масата плочките.
— Чистене на плочките — обяви полковникът шеговито. — Така казвахме в Шанхайския клуб — чистене на плочките.
Аз и Каролина сме убедени, че полковник Картър никога през живота си не е припарвал в Шанхайския клуб. Нещо повече, никога не е бил по на изток от Индия, където през голямата война бе спекулирал с месни консерви и със сливов и ябълков мармалад. Но полковникът е решително военен човек, а в Кингс Абът позволяваме всекиму да проявява свободно малките си чудачества.
— Ще почваме ли? — попита Каролина.
Разположихме се около масата. В продължение на около пет минути се възцари пълно мълчание поради обстоятелството, че помежду ни се води страшна тайна надпревара кой ще успее да построи, най-бързо „стената“ си.
— Хайде, Джеймс — подкани ме най-после Каролина. — Ти си източния вятър.
Извадих една плочка. Така преминаха един-два хода, прекъсвани от монотонните забележки: „Три бамбука“, „Две кръгчета“, „Пънг“33 и често „Пардон, не е пънг“ от страна на мис Ганет поради навика на тази леди да иска прибързано плочки, на които няма право.
32
Ма цзян — стара китайска игра, подобна на домино. Играе се обикновено от четирима със 136 или 144 плочки, на които са изобразени китайски йероглифи с названия: бамбук, кръгче, буква, дракон, вятър, цвете, годишно време и др. Първият играч, който събере определен брой плочки (подреждани на „стени“ в специални поставки по 14 плочки), казва „Ма цзян“ и печели играта. — Б. пр.
33
Пънг — три плочки от един и същ — ред, един и същ цвят и пр. — Б. пр.