Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Какво правим тук?
— Ще практикуваме Дърпане на желязо и Тласкане на стомана — отвърна Келсайър. Но първо, някои основни правила. — Той извади нещо от джоба си — беше клипс, най-дребната монета. Протегна я пред нея и застана встрани.
— Разпали стомана, противоположния метал на този, който гори допреди малко.
Вин кимна. Сините линии отново изникнаха около нея. Една сочеше към монетата в ръката на Келсайър.
— Добре — каза той. — Тласни я.
Вин избра подходящата нишка и Тласна леко. Монетата излетя от пръстите на Келсайър и започна да се отдалечава. Тя продължи да я Тласка, докато монетата не се удари със звън в стената на близката къща.
Вин изведнъж отхвърча назад, но Келсайър я улови, преди да е паднала на калдъръма.
От другата страна на улицата монетата издрънча на земята.
— Какво стана? — попита я Келсайър.
Тя поклати глава.
— Не зная. Тласнах монетата и тя отлетя. Но когато се блъсна в стената, Тласна мен.
— Защо?
Вин смръщи замислено вежди.
— Ами… предполагам, че… тъй като монетата нямаше къде да иде, трябваше да се преместя аз.
Келсайър кимна одобрително.
— Последствия, Вин. Използваш собствената си тежест, когато Тласкаш стомана. Ако си много по-тежка от твоята опора, тя ще отлети от теб, както направи монетата. Но ако обектът е по-тежък от теб — или ако се сблъска със солидна преграда на пътя си, — ти ще си Тласната. Тегленето на желязо е сходно — или ще те Придърпа към обекта, или той ще полети към теб. Ако теглото ви е сходно, ще се преместите заедно. Това е голямото изкуство на аломантията, Вин. Ако знаеш колко ще се преместиш, когато гориш стомана и желязо, ще имаш огромно преимущество спрямо противниците си. С течение на времето ще откриеш, че тези два метала са най-многостранни и полезни от всички, с които боравиш.
Вин кимна.
— А сега запомни — продължи той. — И в двата случая силата на твоето Теглене или Тласкане е директно към и от теб. Не можеш да въртиш предмети около себе си и да ги контролираш, както ти скимне. Това не е начинът, по който действа аломантията, защото такива са законите на физическия свят. Когато тласкаш нещо — независимо дали чрез аломантия, или с ръце, — то се движи точно в противоположна посока. Сила, реакция и следствие. Разбра ли?
Вин кимна повторно.
— Добре — рече доволно Келсайър. — Дай сега да прескочим тази стена.
— Какво?
Изгледа го слисано. Той се приближи до стената и тя го последва плахо.
— Ти си се побъркал!
Келсайър се усмихна.
— Струва ми се, че ми го казваш за втори път. Трябва да си по-внимателна — ако беше слушала какво говорят другите, щеше да знаеш, че лудостта ми е преминала отдавна.
— Келсайър — почна тя и погледна стената. — Не мога… искам да кажа, никога досега не съм използвала аломантия!
— Да, но се учиш доста бързо — похвали я той, докато вадеше нещо изпод пелерината. Оказа се, че е колан. — Ето, сложи си го. На него има метални тежести. Ако нещо се обърка, аз вероятно ще те уловя.
— Вероятно? — попита Вин с видимо безпокойство, докато си слагаше колана.
Келсайър се усмихна, после пусна един метален слитък в краката си.
— Застани точно над слитъка и не забравяй да Тласкаш стомана, не да Дърпаш желязо. Не спирай да Тласкаш, докато не стигнеш ръба на стената.
После приклекна и скочи.
Тялото му излетя право нагоре и се изгуби в мъгливите талази. Вин почака малко, но Келсайър не се появи от мрака.
Цареше пълна тишина, дори за подсиления й слух. Синята линия излъчваше бледа призрачна светлина. Тя застана над слитъка и постави крака от двете му страни. Погледна нагоре в мъглите, после надолу.
Пое си дъх и Тласна слитъка с цялата си сила.
8.
„Той ще опази обичаите им и същевременно ще ги наруши. Ще бъде техен спасител, но въпреки това ще го наричат еретик. Името му ще е Раздор, ала те ще го обичат тъкмо за това.“
Вин излетя във въздуха. Едва успя да сподави вика си. Въпреки всичко се стараеше да продължава да Тласка. Каменната стена бе само на няколко стъпки от нея, замъглена от високата скорост. Земята отдолу изчезна, линията, сочеща към слитъка, ставаше все по-бледа.
„Какво ще стане, когато изчезне?“
Движението й започна да се забавя. Колкото по-слабо светеше линията, толкова повече намаляваше скоростта й. Само след няколко секунди тя застина — и остана да виси във въздуха над почти невидимата синя линия.
— Винаги ми е харесвала гледката отгоре.
Вин изви глава. Келсайър стоеше спокойно на стената, съвсем наблизо. Втренчила поглед в синята линия, тя не бе забелязала, че се е издигнала почти до ръба й.