Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин смръщи вежди и се опита да го направи. Със съвсем леко усилие разпали пламъка в гърдите си…
Беше като да си поеме въздух преди рискован скок. Внезапен прилив на сила и мощ. Тялото й се изпълни с едва овладяно напрежение и за момент дори й се струваше, че е неуязвима. После усещането отмина и тя се отпусна.
„Интересно“ — помисли си, забелязала колко силно се бе разпалил пютриумът през този кратък момент.
— Има нещо, което трябва да знаеш за аломантичните метали — продължи Келсайър и отново закрачи сред мъглите. — Колкото са по-чисти, толкова по-ефективно въздействат. Стъклениците, които приготвяме, обикновено съдържат абсолютно чисти метали, приготвени и продавани специално за аломанти. Метали с примеси — като пютриума — са по-трудни за изработване, тъй като сместа трябва да отговаря на строги изисквания. Нещо повече, ако не внимаваш къде купуваш металите, може да попаднеш на някоя погрешна сплав.
Вин се намръщи.
— Искаш да кажеш, че някой може да ме измами?
— Не преднамерено — поясни Келсайър. — Проблемът е, че повечето термини, които използват хората — думи като „месинг“, „пютриум“ и „бронз“ — са доста неточни, когато става въпрос за формули. Пютриумът например обикновено се възприема като смес от калай и олово, с леки добавки на мед и сребро, в зависимост от употребата и обстоятелствата. Аломантичният пютриум обаче е смес от деветдесет и един процента калай и девет процента олово. Ако искаш от него максимална сила, ще трябва да се придържаш към тези проценти.
— Ами… ако разпалиш сплав в друго съотношение?
— Ако промените са малки, пак ще получиш известна сила — продължи Келсайър. — Но ако са твърде големи, може да пострадаш.
Вин бавно кимна.
— Мисля, че веднъж съм разпалвала този метал. Само веднъж, в доста малко количество.
— Следи от метал — каза Келсайър. — От питейна вода, или ако си ползвала калайдисана посуда.
Вин кимна. Някои от чашите в бърлогата на Кеймън бяха калайдисани.
— Ясно. — Келсайър се подсмихва. — Изгаси пютриума и да преминем към следващия метал.
Вин направи каквото й каза. С изчезването на вътрешната сила се върна умората и усещането за безсилие.
— Сега — рече Келсайър — би трябвало да забележиш известно чифтосване между твоите запаси от метали.
— Метали за противоположни чувства ли?
— Именно. Намери метала, който се свързва с пютриума.
— Виждам го! — възкликна Вин.
— За всяка сила има по два метала — рече Келсайър. — Единият Тегли, или Дърпа; другият Притиска, или Тласка. Първият обикновено е сплав на втория. За чувствата — външни психични сили — Дърпаш с цинк и Тласкаш с пиринч. Ти току-що използва пютриум, за да Тласнеш собственото си тяло. Това е една от вътрешните физически сили.
— Като Хам — сети се тя. — Той разпалва пютриум.
— Да. Мъгливите, които горят пютриум, се наричат Главорези. Доста грубовато название — но пък и те са груби хора. Нашият скъп Хамънд е нещо като изключение от правилото.
— А какво правят другите вътрешни физически метали?
— Опитай и ще видиш.
Вин се впусна ентусиазирано в експеримента и светът около нея изведнъж стана по-ярък. Или… това не беше съвсем вярно. Виждаше по-добре и по-надалече, но мъглите не се бяха вдигнали. Само дето бяха станали… прозрачни. Бледата нощна светлина някак се беше усилила.
Имаше и други промени. Тя усещаше дрехите си. Осъзна, че винаги ги е усещала, само дето не им бе обръщала внимание. Но сега ги чувстваше по-близо. Усещаше тъканта, особено на местата, където я притискаше.
И беше гладна. Нещо, на което обикновено също не обръщаше внимание — но сега гладът й бе по-настойчив. Кожата й беше влажна и тя долавяше миризмата на студен въздух, примесена с мирис на сажди, мръсотия и отпадъци.
— Калаят подсилва сетивата — обясни Келсайър и изведнъж гласът му й се стори много по-силен. — Той е един от най-бавно горящите метали — калаят в тази стъкленица ще ти стигне за часове. Повечето Мъглородни разпалват калай още щом излязат в мъглите — както направих и аз, когато напуснахме работилницата.
Вин кимна. Богатството от усещания бе почти смазващо. Чуваше тихо шумолене и поскърцване в мрака и тези звуци я караха да замира от тревога, уверена, че някой се прокрадва зад тях.
„Ще трябва да мине време, преди да свикна с това“.
— Остави го да гори — посъветва я Келсайър и й даде знак да го последва по улицата. — Трябва да свикнеш с усиленото възприятие. Само не го разпалвай постоянно. Не само ще свърши твърде бързо, но и постоянно горящите метали причиняват странни неща на хората.