Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Странни неща ли?
— Металите — особено калаят и пютриумът — разпъват тялото. Колкото повече ги разпалваш, толкова повече се разпъваш. Ако прекалиш, някои неща ще започнат да се късат.
Тя кимна изплашено. Продължиха да вървят. Вин изучаваше разкрития й от калая нов свят. Преди зрението й бе ограничено до малка зона в нощта. Сега обаче тя виждаше целия град, обгърнат в покривалото на местещата се на талази мъгла. Различаваше кулите като малки тъмни планини в далечината, виждаше светлите петънца на прозорците, наподобяващи главички на карфици в нощта. И над тях… видя светлини в небето.
Спря и ги загледа с почуда. Бяха съвсем бледи, замъглени дори за подсилените й от калая очи, но въпреки това ги виждаше. Стотици. Хиляди. Съвсем мънички, като гаснещи пламъчета на свещи.
— Звездите — рече Келсайър. — Рядко се забелязват, дори с помощта на калай. Нощта трябва да е доста ясна. Някога хората са ги гледали всяка нощ — но това е било преди да дойдат мъглите, преди Кратерите да започнат да бълват пепел и дим в небето.
— Откъде знаеш?
Келсайър се усмихна.
— Лорд Владетеля полага всички усилия да изтрие спомените от онези дни, но все нещичко е останало. — Обърна се, без всъщност да отговори на въпроса й, и продължи по улицата. Вин го настигна. Изведнъж, благодарение на калая, мъглите около нея не изглеждаха толкова зловещи. Сега вече разбираше защо Келсайър крачи така уверено.
— Дотук добре — отсече той. — Да опитаме с друг метал.
Вин кимна, остави калая да гори и избра нова сплав. Още в същия миг се случи нещо много странно — от гърдите й изникнаха множество светещи синкави линии и се разпростряха в мъглите. Тя замръзна, ококори се и сведе поглед към тялото си. Повечето линии бяха съвсем тънки, като прозрачни нишки, но други бяха дебели като вълнена прежда.
Келсайър се разсмя.
— Остави за момент този метал и неговия двойник. Те са малко по-сложни от другите.
— Но какво… — почна Вин, втренчила поглед в синкавите линии. Те сочеха към различни предмети. Врати, прозорци — няколко дори към Келсайър.
— Ще стигнем и до това — обеща той. — Изгаси този и опитай с последните два.
Вин загаси странния метал, игнорира и двойника му и се насочи към последните метали. Почти веднага почувства странни вибрации и спря. Пулсациите не издаваха звуци, които да чуе, но въпреки това усещаше как преминават през нея. Изглежда, идваха откъм Келсайър. Тя го погледна озадачено.
— Това вероятно е бронз — обясни той. — Вътрешният Придръпващ мисловните способности метал. Той ти помага да усетиш, когато наблизо друг използва аломантия. Употребяват го Издирвачи като брат ми. Невинаги е полезен — освен ако не си Стоманен инквизитор и не търсиш Мъгливи скаа.
Вин пребледня.
— Инквизиторите владеят ли аломантия?
Келсайър кимна.
— Те всички са Издирвачи. Не съм сигурен дали са ги взели, защото са такива, или са станали, след като са били посветени в инквизиторството. И в двата случая основната им задача е да откриват нечистокръвни и благородници, използващи аломантия незаконно. В това е главната им сила — и нашата слабост.
Вин понечи да кимне, но спря. Пулсациите бяха изчезнали.
— Какво стана? — попита тя.
— Разпалих мед — обясни Келсайър. — Това е двойникът на бронза. Когато гориш мед, прикриваш способностите си от други аломанти. Ако искаш, опитай и ти, макар че нищо няма да усетиш.
Вин го послуша. Единствената промяна бе леката вибрация вътре в нея.
— Медта е метал, който трябва да изучиш добре — обясняваше Келсайър. — Тя може да те скрие от инквизиторите. Тази нощ вероятно няма от какво да се страхуваме — и да срещнем инквизитор, ще реши, че сме тукашни Мъглородни, излезли да потренират. Но ако си облечена като скаа и се налага да разпалваш метали, постарай се да започнеш с мед.
Вин кимаше отривисто.
— Нещо повече — не спря да говори Келсайър, — мнозина Мъглородни поддържат своята мед непрестанно запалена. Тя гори бавно и те прави невидим за другите аломанти. Крие те от бронза и освен това пречи да манипулират чувствата ти.
Вин настръхна.
— Помислих си, че това може да те заинтригува — подсмихна се Келсайър. — Всеки, който гори мед, е неподатлив на емоционалната аломантия. В добавка медното влияние се оформя около теб като облак. Този облак — наричат го меден облак — те крие от сетивата на Издирвачите, макар че няма да ги направи неподатливи на емоционална аломантия, независимо дали ти харесва, или не.
— Клъбс — сети се тя. — Значи това е занятието на Задимителите.
Келсайър кимна.
— Ако някой от хората ни бъде засечен от Издирвач, може да се върне в бърлогата и да изчезне. Освен това може да практикува способностите си без страх, че ще бъде разкрит. Аломантични пулсации, излизащи от някоя работилница в скаа квартал на града, лесно ще привлекат вниманието на преминаващ наблизо инквизитор.