Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Но ти можеш да гориш мед — посочи Вин. — Защо толкова се безпокояхте дали ще намерите Задимител за групата?
— Вярно е, че мога — потвърди Келсайър. — Също и ти. Можем да използваме всички сили, но не можем да сме навсякъде. За да успее, главатарят трябва да знае как да разпределя работата, особено при операция с мащабите на тази. Стандартната практика изисква бърлогата постоянно да е скрита в меден облак. Клъбс няма да го направи сам — ще са му нужни още няколко помощника, също Задимители. Когато наемаш човек като него, от само себе си се разбира, че той ще осигури собствена група, достатъчно опитна, за да те крие през цялото време.
Вин кимна. Но повече я интересуваше способността на медта да забулва чувствата й. Реши да си набави повечко и да я държи разпалена постоянно.
Отново закрачиха и Келсайър я остави да поработи с разпалената мед. Мислите й обаче поеха в друга посока. Нещо… не й се струваше в реда на нещата. Защо Келсайър й казваше всички тези неща? Сякаш твърде лесно се разделяше с тайните си.
„Освен с една — помисли си тя и подозренията й нараснаха. — Металът със сините линии. Така и не се върнахме на него“. Може би това бе тайната, която смяташе да запази от нея, силата, която да задържи в резерва, за да може да я контролира.
„Трябва да е нещо много опасно. Най-могъщата сяла от всичките осем“.
Пресегна се внимателно към металните резерви, хвърли поглед към Келсайър и разгоря непознатия метал. Сочещите в най-различни посоки линии се появиха отново.
Движеха се заедно с нея. Единият им край оставаше прикачен към гърдите й, другият — към определени места на улицата. Докато вървеше, изникваха нови линии, а някои от старите избледняваха или се губеха съвсем. Бяха с различна дебелина, някои по-ярки от други.
Завладяна от любопитство, тя напрегна ума си, с надеждата да разкрие поне тази тайна. Съсредоточи се върху една тънка линия и постепенно откри, че може да усеща само нея. Сякаш докосваше света с тази линия. Пресегна се с ума си и съвсем леко я дръпна.
Линията се разклати и в мрака към нея полетя нещо. Вин извика, опита се да се отдръпне, но нещото — беше ръждясал гвоздей — се носеше право към лицето й.
Внезапно друго нещо сграбчи гвоздея, дръпна го настрани и го запокити в мрака.
Вин отскочи и приклекна и докато пелерината все още пърхаше около нея, огледа тъмнината. Келсайър се кискаше тихо.
— Трябваше да се сетя, че ще опиташ нещо подобно.
Вин се изчерви от срам.
— Стига де. — Той спря да се смее. — Нищо страшно не е станало.
— Този гвоздей ме нападна! — Дали разгореният метал не пробуждаше живот в мъртви предмети? Това би било наистина невероятна сила.
— Всъщност по-скоро ти сама се нападна — уточни Келсайър.
Вин предпазливо се изправи. Продължиха по улицата.
— След малко ще ти обясня какво направи — обеща той. — Но първо, има едно нещо, свързано с аломантията, което искам да разбереш.
— Пак ли някое правило?
— По-скоро философия — отвърна Келсайър. — Става въпрос за последствията.
Вин се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Вин, всяко наше действие има последствия. Открих, че както в аломантията, така и в живота, успех има онзи, който най-добре преценява тези последствия. Вземи например горенето на пютриум. Какви са последствията?
Вин сви рамене.
— Ставаш по-силен.
— А какво ще се случи, ако носиш голяма тежест и пютриумът изгори докрай?
Вин се замисли.
— Ами… сигурно ще я изпусна.
— И ако е прекалено голяма, можеш да се нараниш. Много Мъгливи Главорези са издържали на опасни наранявания по време на бой, за да умрат от същите тези рани, след като изгорят запасите си от пютриум.
— Ясно — отвърна тихо Вин.
— Бау! — викна изведнъж Келсайър.
Вин подскочи от изненада и си запуши ушите.
— Ох! — И изгледа Келсайър кръвнишки.
Той се усмихваше.
— Разпалването на калай също има своите последствия. Ако някой внезапно те освети или извика високо, ще бъдеш заслепена или оглушена.
— Но какво общо има това с последните два метала?
— Желязото и стоманата ти дават възможност да боравиш с другите метали около теб — обясни Келсайър. — С желязото можеш да Теглиш метални източници към себе си. Със стоманата пък ги Тласкаш надалече. Аха, ето, че пристигнахме.
Келсайър спря и вдигна глава.
През мъглата Вин различаваше градската стена, която се извисяваше над тях.