Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин кимаше едва забележимо. Струваше й се странно, че Келсайър говори така открито. От двете страни на улицата се издигаха къщи, в които спяха скаа. И въпреки това мракът и тишината я караха да се чувства така, сякаш е съвсем сама. Сама в най-плътно заселения район на най-големия град в Последната империя.
Келсайър я поведе по улицата.
— Не трябва ли да се пазим от войниците? — попита тихо Вин. В бандата винаги гледаха да избягват срещи с патрули.
Келсайър поклати глава.
— Дори и да допуснем да ни забележат, нито един имперски патрул не би закачил Мъглороден. Видят ли пелерините ни, се преструват, че ни няма. Помни: почти всички Мъглородни са членове на Големите къщи — а останалите са от аристократични лутаделски семейства. И в единия, и в другия случай това са важни хора.
Вин смръщи вежди.
— Значи патрулите се правят, че не виждат Мъглородните?
Келсайър сви рамене.
— Проява на лошо възпитание е да забележиш, че притичващият по покрива силует принадлежи на някой изтъкнат благородник или на знатна дама. Мъглородните са толкова редки, че всички Къщи избягват да се отнасят към тях с предразсъдъци. Както и да е, повечето Мъглородни водят двойствен живот — от една страна, те са придворни аристократи, от друга — промъкващи се и шпиониращи аломанти. Самоличността им е сред най-зорко охраняваните тайни на всяка Къща — както и тема за несекващи сплетни сред висшата аристокрация.
На ъгъла Келсайър зави и Вин го последва, все още изпълнена с безпокойство. Не знаеше накъде я води, а не беше никак трудно да се изгубят в нощта. Може би пък той въобще нямаше цел, а просто искаше да я научи да свиква с мъглите?
— Така — рече Келсайър, — Време е да се запознаеш с основните метали. Долавяш ли собствените си запаси от тях?
Вин спря, съсредоточи се и постепенно различи в себе си осем източника на сила — всеки доста по-голям от двата, които бе усетила, когато Келсайър я изпитваше. Оттогава се бе старала да не прибягва до своя Късмет. Беше осъзнала, че е използвала оръжие, което не разбира — оръжие, което случайно бе привлякло вниманието на Стоманен инквизитор.
— Започни да ги разпалваш — един по един — нареди Келсайър.
— Да ги разпалвам?
— Така казваме, когато задействаме някоя аломантична способност — обясни той. — „Разпалваш“ метала, свързан с тази способност. Скоро ще разбереш какво имам предвид. Започни с металите, които все още не познаваш — друг път ще поработим над Усмиряване и Размиряване.
Вин кимна и внимателно се пресегна към един от новите източници на сила. Струваше й се странно познат. Дали го бе използвала преди, без да си дава сметка? Какво ли можеше да прави?
„Единственият начин да разбера…“ Без да знае какво точно прави, Вин се вкопчи в източника на сила и се опита да го използва.
Изведнъж в гърдите й се разгоря огън. Силен, но не неприятен. Заедно с топлината дойде още нещо — чувството за обновяване, за сила. Беше някак… по-сигурна.
— Какво стана? — попита Келсайър.
— Чувствам се… различна — отвърна тя. Протегна ръка и забеляза, че мускулите й реагират малко по-бързо. — Тялото ми е някак странно. И вече не съм уморена, а по-скоро изпълнена с бодрост.
— Аха! — каза Келсайър. — Пютриум. Той увеличава физическите способности, прави те по-силна, по-издръжлива на умора и болка. Когато го разпалиш, ще реагираш по-бързо и тялото ти ще е по-здраво.
Вин изпробва мускулите си. Не й се сториха уголемени, ала усещаше, че в тях се таи повече сила. И не само в мускулите — във всичко в нея. В костите, в плътта, в кожата. Посегна към запасите и усети, че намаляват.
— Запасите ми привършват!
Келсайър кимна.
— Пютриумът гори относително бързо. В стъкленицата, която ти дадох, има запаси за десетина минути постоянно горене — макар че ще свършат по-бързо, ако разпалваш по-силен огън, и ще издържат повече, ако го държиш да тлее.
— Ако го разпалвам по-силно?
— Можеш да гориш металите по-силно, ако опиташ — обясни Келсайър. — Вярно, така свършват по-бързо, но пък ти придават допълнителна сила.