Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Дъглас се вкамени, когато чу гръмогласното поздравление от страна на прислугата. Погледна към Холис, който се хилеше като стара лисица. Той беше отговорен за това излияние, Дъглас не се съмняваше. Чудеше се дали Холис беше платил на слугите, за да го приветстват така ентусиазирано с добре дошъл. Щеше да му даде да се разбере веднага, щом положеше Александра в леглото.
Тя не каза нищо. Видя, че очите й са затворени, а самата тя е отпусната като напоена с пот носна кърпичка в ръцете му.
Той сведе глава и прошепна:
— Всичко е наред. Естествено е за теб да се чувстваш слаба. Само още няколко минути и ще те настаня.
— Защо хората ти те поздравяват?
Защото Холис ги е подкупил и ги е заплашил да го направят, помисли той, но отговорът му беше:
— Радват се, че сме живи и се завръщаме.
Тя отново се отдръпна в мълчание. Той видя Мелисанда на върха на стълбите. Изглеждаше страхотно, възхитително. Дъглас преглътна конвулсивно. Хубавото й лице бе бледо. Тя кършеше ръце. Невероятните й очи биха пълни със сълзи на загриженост, въпреки че не се приближи до сестра си.
— Алекс? Добре ли си? Наистина ли?
Александра се надигна и отлепи глава от рамото на Дъглас.
— Да, Мелисанда, сега ще бъда добре.
— Добре — каза Тони, който застана до жена си. — Чухме от Фннкъл, че Дъглас се е грижил много добре за теб. За миг не те е оставил.
Мелисанда каза високо:
— Аз трябваше да се грижа за тебе, Алекс, но Тони не ми позволи. Той не искаше да се излагам на опасност, но, о, как само исках. Аз се молех за теб.
— Така е — потвърди Тони. — Всяка вечер коленичила.
— Благодаря — каза Александра, отново облягайки лице към рамото на Дъглас.
— Вече не си заразна, нали?
— Не, Мели, не е заразна. Няма да прихванеш никакви петна.
— Не ме наричай с това ужасно име.
Тони хвана кичур от гъстата разкошна коса на Мелисанда и дръпна жена си назад, като наподоби най-прекрасните герои на госпожа Бардели. Започна да я целува продължително, докато тя млъкне. Той вдигна глава и се усмихна, след това погледна към Дъглас, който бе готов да го убие.
Той проговори спокойно, като успокояваше препускането на сърцето си, след като бе целувал жена си.
— Спестих ти голяма доза раздразнение и усложнения, Дъглас. В някоя от идващите години ще разбереш това. Темпераментът й не е на предана медицинска сестра. Открих, че тя се нуждае от постоянно внимание относно разнообразните си нужди, а те са многобройни и най-невероятни. Повярвай ми, Дъглас.
Мелисанда пое въздух и удари със свити юмручета Тони по гърдите.
Той се разсмя и отново я целуна страстно.
— Това беше комплимент, любов моя.
— На мен не ми приличаше на комплимент — възпротиви се Мелисанда, гласът й издаваше подозрението. — Сигурен ли си?
— Много по-сигурен, отколкото за цвета на глезена на моя жребец.
— Тогава ти прощавам.
— Това е чудесно от твоя страна, Мели. Наистина чудесно.
Дъглас се понесе в гневно мълчание към спалнята на графинята.
— Проклет разбойник — промърмори той най-накрая под носа си, но въпреки това бе чут.
— Той добре се справя с нея — каза Александра. — Учудващо е.
Дъглас започна да ругае цветисто.
— Не мога да си представя защо баща ми мисли, че ти оказваш добро влияние върху Реджинълд. Не е чул отвратителното ниво на твоя речник!
— Виждам, че се чувстваш много по-добре. Чувствам облекчение, защото съм изостанал с работата си по имението, за да се грижа за тебе. Вярвам, че ще се задържиш в леглото си за малко и ще ме оставиш на спокойствие.
Той почувства как гърбът и отново се вдърви и съжали за прибързаните си думи, но вече ги беше изрекъл и те щяха да останат във въздуха. Пък и си заслужаваше всяка една от тях. Тя си беше вдървена и скована и го бе предизвикала, като го бе принудила да се защитава, което го учудваше и ядосваше едновременно.
Александра не каза нищо.
— Има едно младо момиче, Тес й е името — започна Дъглас, — и тя ще следи за нуждите на нейно благородие. Госпожа Пийчъм без съмнение също ще ти пълни гушата до повдигане със съвети и лекарства, както и с всякакви видове ястия за инвалиди. Справи се с нея, както намериш за добре, но знай, че тя ти мисли доброто.
Той я остави. През останалата част на деня Алекс спа. Госпожа Пийчъм й донесе върху красив сребърен поднос най-малко половин дузина неща, с които възнамеряваше ла изкуши своята пациентка.
— Негово благородие каза, че трябва да стоя при вас, докато не се нахраните както трябва — съобщи тя и седна в един висок стол близо до леглото на Александра. На Александра й се струваше, че й брои залъците.
— Къде е негово благородие?