Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— А, да. Чух слуховете. И къде са в момента тези обстоятелства?
Дрейк не отговори, само отпи от чашата си.
Уилкс присви очи, но не настоя повече.
— Много добре. А сега, що се отнася до следващото ни събрание… Искаш ли да бъде… — Той спря и очите му се разшириха, когато Калиста смело излезе от скривалището си.
— Точно така. Аз също искам да знам. Възнамеряваш ли да присъстваш на следващото събрание на противниците на Короната, Дрейк?
Погледът на Уилкс се впи в лицето й.
Дрейк бързо отиде при нея, хвана я за ръката и я побутна към стълбите. Когато тя се отдръпна, той каза:
— В момента, милейди, обсъждаме неща, които въобще не те интересуват.
— Бих казала, че интересуват всеки англичанин. — Тя кимна царствено към Уилкс. — Или англичанка.
Той бързо се съвзе от изненадата си, поне това трябваше да му признае. Пристъпи напред, протегнал ръце.
— Винаги съм искал да се запозная с вас, мис Ралей.
Дрейк се втренчи в него, после сложи пръст на устните си зад гърба на Уилкс.
Калиста не обърна внимание на намека. Очевидно цял Лондон предполага, че тя е тук. Освен това Уилкс едва ли ще разпространи информацията, при положение че може да изгуби толкова много, ако дойдат да я търсят. Калиста му подаде ръка, после бързо я отдръпна.
— Ще ми се и аз да мога да кажа, че се радвам да се запознаем.
Веждите на Уилкс подскочиха нагоре при тази грубост.
— Странно. Бях останал с впечатлението, че сте моя последователка.
Кой му беше казал пък това? Сигурно Мариан.
— Когато бях по-млада, да. Сега, когато разсъждавам по-зряло, виждам, че тактиката ви е не само погрешна, но може да доведе и до доста неприятни последствия.
— Изглеждате ми дяволски млада, ако нямате нищо против да го кажа, дете.
Стига толкова любезности.
— Сър, какво ще направите, ако Англия се вдигне, за да отхвърли монархията?
Усмивката на Уилкс помръкна.
— Ами, предполагам, ще празнувам.
— А с какво ще я замените?
Той сви рамене.
— Някаква форма на избираемо правителство, значи такова, в което животът ни няма да зависи само от един човек.
— А ще бъде ли позволено на жените да гласуват?
Челюстта му увисна.
— Не! Жените са емоционални същества, без никакъв… — Той спря изведнъж, когато най-после видя капана, който му бе заложила.
— Така е. От единствено емоционална гледна точка, нали разбирате, Елизабет не само запази кралството си, но и ни превърна в световна империя. Дори при положение, че Испания винаги ни дебне като ястреб. Би ли могла да направи това в някаква избираема Утопия с група каращи се мъже?
— Е, аз, ами…
— Според вашите възгледи тя дори не би могла да стане кралица. Уверявам ви, че Джордж III може и да е инат, който слага собствените си интереси над тези на народа си, но монархията е оцеляла толкова дълго само защото ни е служила добре. И преди да я заменим с „някаква форма на избираемо правителство“, трябва да сме сигурни, че имаме подкрепата на мнозинството от англичаните… и англичанките. А това не може да се постигне с разкарването на тайни листовки посред нощ. — Калиста се усмихна сладко. — Или поне така мисля аз. А, трябва да признаем, аз съм едно изключително емоционално същество.
Дрейк се усмихна накриво, когато Уилкс най-после успя да възстанови говора си.
— Казвате разумни неща, признавам, но в последователността на мислите ви има нещо погрешно. Джордж III не би позволил дори да се обсъжда подобна алтернатива, камо ли да се създаде.
— Може би. Но аз бих казала, че по-добър начин да постигнете промяната, която искате, е чрез обучаване на народа.
Уилкс й обърна гръб и продължи разговора си с Дрейк, сякаш въобще не е бил прекъсван.
— Имаме няколко нови последователи, с които искам да поговориш на следващото събрание. Като един от най-богатите хора в Лондон, твоята подкрепа е безценна, както, сигурен съм, знаеш добре. Ти си човек, изпреварил времето си, скъпи приятелю. И тъй като не можем да говорим открито, без да се излагаме на опасност, ще действаме тайно, докато един ден всички ни подкрепят. Тогава заедно ще съборим този тиран…
Калиста седна, осъзнавайки, че малката й лекция не бе постигнала нищо. И въпреки това, докато той си тръгна след няколко минути, като продължаваше да не й обръща внимание, тя не съжаляваше, че бе говорила. Поне като го бе видяла на живо, бе излекувала симпатиите, които изпитваше към него преди. Дрейк бе отишъл да изпрати Уилкс и когато се върна, Калиста го попита направо:
— Не можеш ли да разбереш какъв опортюнист е този човек?
Дрейк се облегна на една ракла.
— Ние всички сме такива, по един или друг начин. Ти не дойде ли тук, за да потърсиш възможност да си върнеш коня?