Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Единствена беше дума, която Рейвън не би употребила, но със сигурност бабата беше особена. Рейвън беше чувала за хора, които имали прозрение, и се чудеше дали бабата е от хората, благословени с този дар.
Мнозина биха казали, че къщичката е малка, но тя беше чиста и спретната. Прекрасна миризма се носеше от огнището, където едно гърне къкреше над жаравата. Рейвън огледа къщичката и хареса всичко, което видя. Стаята, в която бабата ги въведе, имаше огнище, над което висяха най-различни тенджери и кухненска посуда, освен това пейки, маса и столове и одърче, украсено с цветни възглавници. Една врата водеше към съседната стая, която Рейвън предположи, че е спалня — може би единствената спалня.
— Има и една стаичка под покрива — каза бабата, като че ли прочитайки мислите на Рейвън. — Спретната и удобна. Сигурна съм, че ще ти се види подходяща.
Рейвън почервеня.
— Благодаря. Тук е чудесно.
— Седни — покани я бабата. — Сготвила съм агнешка яхния. Ще ви сипя по една чиния. На масата има пресен хляб и ябълков пай за десерт.
Дрейк облиза устни.
— Знаеш пътя към сърцето на мъжа, бабо.
— Колко ще останеш? — запита бабата, докато нареждаше гозбите на масата. — Последния път стоя съвсем малко.
— Страхувам се, че и този път няма да мога да поседя по-дълго, бабо. Дойдох, защото се нуждая от сигурно място, където да оставя Рейвън. Моите хора ме чакат в гората, близо до Чърк. Мисля да спра Уолдо, преди да е разрушил Уиндхърст.
Очите на бабата се замъглиха от страх.
— Рейвън е добре дошла, но във въздуха има заплаха. Твоят несъщ брат иска смъртта ти.
— Не се плаши, бабо — успокои я Дрейк. — Мога да си позволя да поддържам войска. Сър Джон сега набира наемници. Когато се срещна с Уолдо, ще сме на равна нога.
Бабата се вгледа над рамото на Рейвън в нещо, което само тя можеше да види.
— Моят внук се бори за тебе, нали, милейди? Ти не си ли жена на Уолдо?
Рейвън въздъхна дълбоко. Баба Нола знаеше толкова много, беше тъй прозорлива. Дали не обвиняваше Рейвън, че е навлякла неприятности на внука й?
— Рейвън мрази Уолдо — каза Дрейк, намесвайки се в разговора — и аз не я обвинявам. Уолдо е опасен и коварен. Иска смъртта ми, макар да не разбирам защо. Рейвън подозира, че Уолдо е убил сестра й, неговата първа жена. — Очите му потъмняха от гняв и решителност. — Няма да му позволя да докосне Рейвън.
Бабата кимна с разбиране.
— Не знам какво си направил, та е станало нужда да защитаваш Рейвън, но те познавам, а ти си почтен мъж, Дрейк.
— Аз съм бреме за Дрейк — каза Рейвън. — Казах му, че е по-добре да се махна и по този начин да му спестя срещата с Уолдо в битка, но той не искаше и да чуе. Може би ти ще успееш да го убедиш. Никога не съм искала да предизвиквам кръвопролитие, когато го помолих да ми помогне.
Сините очи на бабата се замъглиха.
— Много късно е, скъпа — каза тя меко. — Уолдо е преследван от демони, толкова чудовищни и опасни, че нищо не може да промени съдбата му. Не знам каква тъмна сила го води, освен че това засяга Дрейк.
Интересът на Рейвън се изостри.
— Това свързано ли е с майката и бащата на Дрейк?
Бабата изглеждаше замислена.
— Да, Лита беше чудесна дъщеря. Влюби се в Базил ъф Еър, бащата на Дрейк, и нищо на света не беше в състояние да я разубеди да се омъжи за него. Знаех, че това ще бъде цяло нещастие, но тя не искаше да ме чуе.
— Така си и знаех! Дрейк не е копеле! — възкликна Рейвън.
Дрейк я погледна развълнувано.
— Аз го знам, баба го знае, а сега и ти знаеш. За нещастие няма доказателство, че Лита и Базил са се оженили.
Сините очи на бабата блеснаха, тя се наведе и каза с поверителен шепот:
— Доказателство съществува, Дрейк. Когато му дойде времето, ще имаш твоето доказателство.
След тези пророчески думи разговорът се завъртя около по-незначителни неща. Рейвън започна да клюма и бабата й предложи да си легне и да се наспи добре.
— Нужникът е зад къщата, скъпа, а леглото горе в стаичката е вече приготвено. Ще намериш вода в каната за едно бързо измиване, а утре Дрейк ще донесе вода за коритото, за да се накиснеш както трябва.
— Благодаря — каза Рейвън, като се изправи. — Наистина съм уморена, а идеята за баня е прекрасна. Ти ще бъдеш ли утре още тук, Дрейк?
— Ще остана, докато дойде сър Джон. Да дойда ли с тебе навън?
— Не, благодаря, ще се оправя сама.
— Красива е — каза бабата, след като Рейвън излезе от стаята.
— Аз я съсипах — изтърси тъжно Дрейк. — Бях пиян, бабо. Уолдо се опита да ме отрови по време на турнира и аз си помислих, че като обезчестя невестата му, ще си отмъстя. Но сгреших. Когато дойдох в Чърк за турнира, Рейвън ме потърси и ме помоли да й помогна да избяга в Шотландия преди сватбата. Помоли ме да я придружа до дома на леля й в Единбург. Тя ненавижда Уолдо и го смята отговорен за смъртта на сестра си. Аз отказах да й помогна.