Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Убийството на Мърсър няма нищо общо с нашата кауза. Това е личен въпрос. И никой няма да разбере. Еритрея е голяма и изпълнена с опасности страна. Още един труп, заровен в пустинята, няма да има никакво значение.
Той огледа присъстващите, за да види дали някой друг поставя под съмнение решението му, но никой не се осмели да го погледне. Йосиф трябваше да поддържа екипа си съсредоточен още няколко седмици, до изборите. След това вече нямаше да го е грижа какво ще стане с тях или с Израел.
Спомни си за убийството на племенницата си, братовчедката на Ибрихам, преди толкова много години. Тя бе застреляна от израелски войник, който беше толкова потресен от инцидента, че повече не можа да се върне на активна служба. Ибрихам понесе смъртта й много тежко и Йосиф се опасяваше, че може да се включи в някоя палестинска отцепническа групировка, за да отмъсти. Но няколко дни по-късно бомба на автобусна спирка в Тел Авив уби единайсет израелци. Телевизионните репортапоказаха ликуващи тълпи от студенти в Газа, празнуващи мъченическата саможертва на атентатора самоубиец. Същата вечер Ибрихам отиде при чичо си и поиска да го включи в Мосад. Младежът беше толкова изумен от чувстото за вина, което войникът бе показал след фаталния изстрел, и толкова отвратен от тълпите, че вътрешният му конфликт, разкъсващ го още от детството, се бе разрешил. Той заяви, че преди всичко е евреин и иска да бъде като чичо си, отдаден на запазването на родината на евреите.
От онзи момент несигурността на Ибрихам отстъпи място на фанатизма, който го принуждаваше да работи неуморно в редиците на Мосад. Само за две години той застана начело на списъка на оперативните агенти. Това привлече към него вниманието на израелския министър на отбраната Хаим Левин, който сформираше таен екип от хора от средите на военните и разузнавачите за собствена сенчеста програма. Ибрихам веднага прие предложението на Левин да се включи и после да стане водач на кадрите му в преследване на мечтата на министъра. Левин привлече Ибрихам, но сега отговорността падаше върху плещите на Йосиф. Членовете на групата мълчаха и го гледаха.
— Знам какво мислите. Старецът е полудял. Смятате, че може да изложа на риск мисията с отмъщение срещу човек, който всъщност ни помага. Уверявам ви, че нищо няма да се случи с Мърсър докато открие мината и ние си възвърнем изгубеното преди много години. — Йосиф млъкна и напълни чашата си с вода. — Смъртта на Ибрихам е съкрушителен удар не само лично за мен, но и за вас. Но това не означава, че ще спрем. Само след няколко седмици, ако успеем, ние ще възродим нашия народ и Ще положим основите на сигурността, че никога повече евреите няма да се съмняват в законното си място на тази планета. Вярно е, че имаме земя, купена и защитена с много кръв. Но след основаването на нашата държава ни липсва дух. Ние съществувахме, живеехме и умирахме, но никога не сме чувствали истински родината си. Мнозина мислеха, че превземането на Ерусалим през 1967 година ще ни даде онзи дух — Западната стена поколения известна като Стената на плача, защото намираше в границите на Йордания. Стената е построена от самия цар Давид, когато е издигнал Храма. Тя осезаема част от онова, което някога сме притежавали. Сега го имаме. Но високата стена от блокове пясъчник се намира в сянката на джамия. Бил съм там само веднъж през 1967 година, като войник. Убивал съм за онези каменни плочи, при това с радост. Оттогава намирам района за отвратителен. Там има повече туристи, отколкото молещи се на Бога евреи. Това ме отвращава. Борих се, убивах и едва не бях убит заради един символ. Западната стена е първата стъпка, но не е краят на онова, което искаме да постигнем в нашата обетована земя. Едва когато ракетите „Скъд“ се стовариха в Ерусалим и Тел Авив по време на войната в Персийския залив, една елитна група се сети, че има още работа, преди Израел да бъде завършен. След няколко седмици министърът на отбра-ната Хаим Левин ще стане министър-председател. Той ще анулира мирните договори и отново ще постави ПЛО извън закона. Ще затвори границата ни със Западния бряг и Газа, задържайки ордите в порутените квартали, които сами са създали. Вече няма да има атентатори са-моубийци, защото когато Левин свърши с палестинците, всеки от тях с готовност ще иска да умре, тъй като кау-зата им вече ще бъде загубена. Скоро Трети храм ще бъде издигнат върху основите на предшествениците а това ще бъде свещеното сърце на еврейската общност. Нашата мисия е да се погрижим Храмът да бъде завър-шен и между стените му да бъде Божието слово. Това е заветът ни с Него. Ибрихам пожертва живота си за тази вяра. И смъртта му няма да намали решителността ни. По-близо сме до целта, отколкото всеки друг през изминалите две хиляди години. Искам смъртта на геолога Мърсър, но това не означава, че съм изоставил каузата.