Тайната на замъка Тройенфелз

Ако бяха осъдили на затвор братовчед ми, щях да призная престъплението си. Но когато го освободиха по липса на доказателства, аз се отказах от намерението си.

Всичките си надежди възложих на самотата, в която изпадна моят братовчед. Надявах се да го увлека и вероятно щеше да ми се удаде, ако не беше дошла новата възпитателка. Тя скоро спечели сърцето му и аз трябваше да гледам как рухват надеждите ми за щастие, в името, на което извърших престъпление.

Прибави се и нова тревога: Гризелдис Фон Ронах започна да ме подозира и следи.

Тогава ме налегнаха страшни демони, беснееха в гърдите ми, тласкаха ме към ново престъпление. И когато се уверих, че възпитателката знае за моето деяние; че графът я обича безпаметно и аз повече няма на какво да се надявам — за мен стана ясно: трябваше да умра, но заедно с мен трябваше да иде там долу, в тъмното царство, и Гризелдис.

И аз я обрекох на смърт. Как я ликвидирах, никой не ще узнае. Вече съм отмъстена. Не моля за прошка, не се разкайвам пред графа; това, което изстрадах, е хиляди пъти по-страшно от това, което той изстрада. Той ме презря и с това разпали адски пожар в душата ми. Аз безкрайно любих и безкрайно страдах. Сега сама се наказвам с отровата, която отлях за себе си, и от която дадох на графиня Алис.

Който от вас е без грях, нека каже едно „Отче наш“ за моята бедна душа. Който много обича, нему трябва и да се прощава.