Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Тайната на замъка Тройенфелз
Тайната на замъка Тройенфелз - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на замъка Тройенфелз

Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:

Тайната на замъка Тройенфелз
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59
Перейти на страницу:

Двамата мъже се метнаха на конете си и заминаха.

Гризелдис отиде да довърши своите писма до майка Анна и леля Агнес.

На майка Анна тя подробно съобщи всичко, което се бе случило, и я помоли да покаже това писмо и на леля Агнес, а на жените в приюта да предаде каквото намери за добре. Но преди всичко да им съобщи за нейния годеж.

Писмото до леля Агнес беше значително по-късо. То гласеше:

Златна лельо!

Твоята Гризелдис е вече годеница на граф Харо фон Тройенфелз. Как стана това ще узнаеш от писмото, което написах на майка Анна. На теб ще кажа само, че съм неизказано щастлива. Моят годеник утре или вдругиден ще дойде в манастира, за да поиска от теб ръката ми. Той се радва, че ще се запознаете, моя мила лельо, и ще може да поздрави лично майка Анна. Естествено ти ще трябва да го запознаеш с всички мои нови майки от приюта, за да получи благословия. Годеникът ми не иска нашата сватба да се забави, но трябва да се изпълнят някои формалности. Ще се венчаем към средата или края на септември. Дотогава ще остана в Далхайм под покровителството на баронеса Далхайм, която, както знаеш, е свекърва на Тили фон Сарнов. Понеже Тили ще се венчае през октомври, ние двете ще бъдем съседки по имения.

Дъщерята на моя годеник и следователно моето скъпо дете ще бъде с мен в Далхайм. Ако идната седмица времето е хубаво, ние с нея ще дойдем в „Св. Мария“.

О, лельо, колко прекрасен стана моят живот! Да бе дочакал това моят стар татко! На добрия Бог благодаря от сърце. Скъпа лельо, годеникът ми иска ти да завършиш своите дни в замъка Тройенфелз. Ти с такава любов се погрижи за бъдещето ми, сега ще се преместиш в Тройенфелз час по-скоро. Завинаги ще останеш при нас. И така, стягай багажа!

Нашата сватба ще бъде отпразнувана много скромно. Условията не позволяват шумно веселие. Би трябвало да дочакаме годишнината от смъртта на графиня Алис, но аз нямам свой дом, а моят годеник и Гилда не могат без мен. Да, мила лельо, аз съм им толкова необходима — като животворно слънце — по израза на граф Харо. Това така ме радва, че забравям бедите, които преживях. Майка Анна и ти ще бъдете нашите единствени сватбени гости от моя страна. Ти ще останеш в Тройенфелз. Надявам се, че майка Анна пак, както преди, ще гостува в Тройенфелз. А скъпите приятелки от приюта мога една по една да поканя за по няколко седмици, за да им се отплатя за гостоприемството. За да не даде тази покана повод за недоволство ще хвърлят жребий по какъв ред да идват. Засега толкова. Моята Гилда кипи от нетърпение.

Поздравява те и те целува с най-вярна и нежна любов:

Твоята щастлива Гризелдис

Двадесет и девета глава

Баронеса Далхайм най-сърдечно прие Гризелдис и Гилда. Граф Харо отиде в „Св. Мария“ и оттам се върна с много сърдечни поздрави за своята годеница.

На 20 септември Гризелдис Фон Ронах се венча без излишен шум за граф Харо Тройенфелз. Гости бяха само фамилията Сарнов, барон Далхайм и майка му, леля Агнес и майка Анна. Обсипаха ги със сърдечни пожелания и много приятели. Тези, които по-рано се бяха отрекли от него, сега се надпреварваха да засвидетелстват радостта си от пълното му оневиняване. Сякаш всички се бяха наговорили да се явят в срок от една седмица, за да се извинят, задето не бяха идвали при него, докато невинността му бе под съмнение. Всички вестници писаха какво се бе случило в замъка Тройенфелз. Гризелдис и граф Харо бяха неизразимо щастливи.

Сутринта преди венчавката Гризелдис, Гилда и баронеса Далхайм дойдоха в замъка Тройенфелз. По молба на граф Харо баронеса Далхайм се погрижи за булчиния чеиз, който бе изложен на показ. Чеизът бе достоен за една графиня Тройенфелз. Гризелдис с трепет приемаше всичко, което идваше от графа. Преди да сложи сватбената рокля, миртовия венец и булчинското було, тя отиде, в залата на прадедите с хубав букет. Застана тихо пред портрета на графиня Алис и остави цветята. От рамката я гледаше изящно женско лице, в което художникът бе въплътил капризната прелест на характера й.

„Намери ли вече покой твоят дух, Алис? Благодаря за благосклонността ти към мен, за това, че ме задължи да докажа невинността на граф Харо. Ще се постарая да бъда вярна и добра майка на твоето дете; ще науча Гилда с любов да си спомня за теб. Своя грях ти изкупи с ранната си смърт. Навярно искаше да поправиш прегрешенията си, та за това ми се яви на сън. Бог да успокои духа ти!“

Така говореше тя на портрета. И преди да отдаде още един поклон на покойната, ярък лъч от септемврийското слънце падна върху лицето на Алис. На Гризелдис се стори, че графинята й се усмихна.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)