Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Съвсем не е така, Ренайле. — Сарейта само докосна с пръсти Гарения и тя и Кирстиан скочиха настрани да й отворят място. Младата Кафява изгледа нерешително Нинив, после скръсти ръце и продължи с назидателен тон, все едно че се обръщаше към учебен клас. — Кулата е проучвала това от много години, дълго преди Тролокските войни. Изчела съм всяка страница, оцеляла в Библиотеката на Кулата за тези изследвания. Доказано е най-убедително, че една жена не може да осъществи свързване с друга против волята й. Просто не може — нищо не се получава. Нужно е доброволно отдаване, също както при самото прегръщане на сайдар. — Каза го съвсем убедено, но Ренайле все още я гледаше намръщено: твърде много хора знаеха, че Айез Седай са способни да заобиколят Клетвата си да не лъжат.
— И защо са го изучавали впрочем? — настоя Ренайле. — Защо е трябвало Бялата кула толкова да се интересува от такова нещо? Може би вие, Айез Седай, все още го изучавате?
— Глупости — отвърна раздразнено Сарейта. — Ако толкова държиш да знаеш, това, което ги е привлякла, е бил проблемът с мъжете, способни да преливат. Разрушението на света за част от тях тогава все още е било жива памет. Не мисля, че много Сестри все още го помнят — това не е било част от задължителното обучение от Тролокските войни насам, — но в кръга може да се включват и мъже, и след като кръгът не се нарушава дори ако си легнеш да спиш… Е, сигурно разбирате предимствата. За нещастие, провалът е бил пълен. Но по-важното сега е, че, повтарям, не е възможно една жена да бъде принудена насила да влезе в кръга. Ако се съмняваш, опитай сама. Ще видиш.
Ренайле кимна, най-после приела твърдението й. Нищо друго не можеше да се направи, след като една Айез Седай просто заявеше нещо без заобикалки. И все пак Елейн се зачуди. А какво ли бяха съдържали страниците, които не бяха оцелели? Беше доловила лека промяна в интонацията на Сарейта в този момент. Имаше въпроси. За по-късно, когато няма да слушат толкова уши наоколо.
След като Ренайле и Сарейта се оттеглиха, Нинив, явно подразнена от прекъсването, отново отвори уста.
— Продължи с демонстрацията си, Нинив — изкомандва рязко Кайре. Тъмното й лице беше гладко като замръзнало езеро, но и тя май нещо не беше доволна.
Устата на Нинив се размърда, преди да успее отново да изкара звук, а когато успя, продължи на порой, сякаш се боеше да не я прекъснат пак.
Следващата част от урока беше как се прехвърля контролът над кръга. Това също трябваше да стане доброволно и още докато посягаше към Нинив, Елейн затаи дъх, докато не усети лекото отместване, означаващо, че сега тя контролира Силата, протичаща през нея. Както и тази, която течеше през Нинив, разбира се. Не беше сигурна, че ще се получи. Нинив можеше много лесно да направи кръг, макар и без особен финес, но да предадеш водачеството също изискваше някакво отдаване, а Нинив изпитваше значителни трудности в отстъпването на контрола или при включването й в кръг от други, също както бе изпитвала трудност при отдаването си на сайдар. Поради което от този момент Елейн задържа контрола за себе си. Накрая трябваше да се предаде на Кайре, а Нинив можеше да се окаже неспособна да го отстъпи повторно.
След това Елейн се свърза с Авиенда, за да може Талаан наистина да види как се прави това с ангреал, доколкото имаше какво да се гледа, и се получи идеално — Авиенда се учеше много бързо и лесно се вля. Талаан също се оказа схватлива и добави още по-мощния си, подсилен от ангреала поток, без и оченцата й да мигнат. Една по една, Елейн започна да ги влива и самата тя почти се разтрепера от могъщата река на Силата, течаща през нея. Никоя от тях все още не привличаше до предела си, но пороят се усилваше, най-вече заради включените ангреали, Сетивата на Елейн се усилваха с всеки нов приток на сайдар. Вече можеше да усети тежките аромати от мрежестите златни кутийки на шиите на Ветроловките и да ги отличи един от друг. Можеше да отличи всяка гънка и петънце по дрехите на всички точно толкова ясно, колкото ако беше забила нос в тъканите, и дори още по-ясно.
Но с това изострените й сетива не се изчерпваха. Свързването имаше известна прилика с връзката със Стражник — беше също толкова напрегнато и някак дори още по-интимно. Знаеше, че малкият мазол от катеренето по хълма причинява болка в дясната пета на Нинив; Нинив винаги мрънкаше, че й липсвали старите й дебели обувки, и й беше трудно във везани пантофки. Нинив гледаше Кайре, свъсила вежди, скръстила ръце и положила пръстите си, украсени с ангреала, на заметнатата през рамо дебела плитка, всяка чертичка на лицето й беше в пълен покой, но отвътре беше ураган от чувства. Страх, тревога, очакване, раздразнение, притеснение и нетърпение се бореха едно през друго, потискайки се взаимно и надмогвайки се, топли приливи и знойни вълни, заплашващи да лумнат в неудържим пожар. На Елейн почти й се струваше, че може да ги отличи едно от друго, но беше като нещо, което улавяш с крайчеца на взора си и после, щом извърнеш глава, го изгубваш.