Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Трябваше да се сбогуват, да се разменят подаръци, да се уговорят бъдещи срещи. Беше вече късна сутрин, когато Бретонови се наканиха да тръгнат. Те помахаха за последен път, после насочиха пирогите си в блатистата вода на север. Пирогите бяха тежко натоварени. Всяко загребване с веслото, всяко плъзгане напред изглеждаше несигурно. Водата оставаше неизменно едва на косъм по-ниско. Запазиха се сухи, макар и малко натясно. Бяха се разпределили — Пиер, Сирен и Рене във водещата лодка, а Гастон и Жан ги следваха.
Течението, което тук в тези ниски места под морското равнище беше лениво, все пак беше срещу тях. Не им беше останал много дъх за говорене или пеене, докато гребяха насреща. Веслата се издигаха и спускаха в унисон, потапяха се в кафеникавата кална вода и изпращаха светли капчици вода напред. Клатенето беше монотонно, уморително. Зад тях оставаха миля подир миля.
Спряха да хапнат, но не се бавиха. Пътуването срещу течението щеше да отнеме повече време, отколкото надолу. Те скоро отново бяха на вода. Минаваха часове. Зад тях оставаха мехурчета, а водата се диплеше V — образно. Скоро напуснаха блатата и влязоха в по-тесните и ветровити пътища на залива. Краткият зимен ден вече свършваше.
Беше онзи час, когато слънцето току-що е изчезнало и светлината придобива меланхоличен син оттенък, примесен с умиращите златни лъчи, когато един мъж се появи на брега. Той пристъпи от миртовите вечнозелени гъсталаци и извика, махайки с ръка. Точно пред него можеше да се види носа на неговата пирога. Още един удар на веслата и лицето на мъжа можеше да се различи ясно. Беше Туше.
Рене седеше на носа на пирогата. Той погледна през рамо Пиер и веждите му въпросително се вдигнаха. Нямаше съмнение за отговора. Един воажор не оставя човек на брега в дивите места, така както корабите спират за корабокрушенци в морето, независимо колко лоши можеха да се окажат те.
Двете лодки поеха като една към брега. Туше извика към тях, че се радва да ги види. Проклинаше късмета си и благодареше на светиите. Гласът му звънеше през водата — тънък, почти пронизителен звук, който остро нарушаваше тишината. Нищо не помръдваше в синкавата светлина след залеза на слънцето зад дърветата, а сенките станаха по-дълбоки. Нищо, освен Туше, който стоеше с една ръка на кръста и махаше с другата.
— Не ми харесва това — промърмори Сирен почти на себе си. Тя спря да гребе, опряла греблото на коляно, докато претърсваше брега с присвити очи.
Нищо не се виждаше. Носът на лодката на Сирен, Рене и Пиер заседна на пясъка. Рене скочи отвън, разплисквайки водата, за да я придърпа още на брега. Другата лодка се плъзна до нея от собствената си тежест, а Жан и Гастон бяха оставили греблата.
В този момент френските войници заизскачаха един по един от гъсталака. Униформите им бяха неописуеми, избелели от субтропичното слънце, по-скоро сиви, отколкото сини, там, където не бяха скъсани или подменени с части от армиите на половин дузина други страни. Те бяха ниски на ръст и неорганизирани, доказателство, за което беше хаотичното им настъпление, но мускетите в ръцете им бяха прицелени и стабилни.
Туше направи театрален жест:
— Заповядайте, приятели, добре дошли! Вие сте арестувани — всички — за контрабанда. Бъдете така добри да дойдете на брега и да се предадете. Дори хубавицата Сирен. Особено тя!
10.
Това беше клопка.
Ако тя се затвореше, щяха да бъдат арестувани за контрабанда с доказателствата у тях. Наказанието беше твърде ужасно, за да се изправят срещу него.
В незабавна, не премислена реакция. Сирен натисна веслото в калта на дъното на рекичката. Напредването на пирогата намаля, спря. Понесе се назад. Тя усети силния гръб на Пиер, който също гребеше, усети как съдът се поддава, изтръгвайки се от брега.
Рене стоеше до глезени във водата, застанал между пирогата и войниците с нерешителен вид. Сирен му извика и в гласа й се усети страх.
— Качвай се! Качвай се в лодката!
— Върни се — извика той. — Всичко ще бъде наред, обещавам.
Зад него Туше се обърна към войниците:
— При моя команда ще стреляте.
— Не! — изви се към него Рене. — Не, загубен глупак!
Думите му носеха твърдото острие на команда. Учудващо, но те се подчиниха, въпреки че Туше мърмореше нещо.
Рене се обърна към пирогата, спускайки се към носа й. Той нямаше намерение да се качи, а да я хване и да я изтегли на сушата. Сирен видя как той слага ръце на пирогата, видя целта му. В един кратък момент мозъкът й отказа да функционира, виждайки как войниците навеждат мускетите.
Викът излезе от гърлото й див, изпълнен с гняв, когато осъзна предателството: